— Какво е това, Том?
— Камък.
— Чий камък?
— Не зная.
— Чий?
— На стареца? Да не е принадлежал на Ордена на тамплиерите?
— Взе да налучкваш! Чий е този камък?
— Ами, мой!
— Защо е твой?
— Защото танцува за мен!
Всички пликове бяха празни и се въргаляха наоколо. Изведнъж те също се размърдаха. Целият под се тресеше и придаваше вибрациите си на тялото му. Накъсаната сфера от камъни трептеше точно пред очите му.
— Спри ги! — извика той.
Санди се отпусна назад. По лицето й се четеше учудване.
— Не е от тях — рече тя бавно. — Подът се тресе!
Вратата на стаичката се разтвори с трясък. Гюрдин очакваше вътре да нахлуят група разгневени араби. Вместо това почувства вълна от топлина.
— Магнитната сдържаща сфера се разширява твърде бързо — обяви безизразно ИИ.
— Да се удвои честотата на деутериево-тритиевата инжекция — нареди Другия. — Приведи в съответствие формата на полето.
— Тази процедура е в разрез с техническите изисквания — възропта Изкуственият интелект.
— Ще компенсираш — настояваше Другия. — Увеличи лазерните пулсации и подаването на гориво.
— Необходимо е да се въведе правилният код.
— Ламбда 4-2-7 — отвърна Другия.
— Нарастване на детонациите. Моля определете параметрите на сдържащата сфера.
— Радиус два километра.
— Възразявам…
— Ламбда 4-2-7. Отхвърля се.
— Започвам компенсиране.
Златисторусата коса на Санди първо почервеня, сетне се превърна в бял облак, в купчина пепел. Кожата й се изпъна и се напука на червени нишки, които продължаваха да се множат и разклоняват. Тя затвори очи и клепачите й потекоха надолу.
— НЕ! — викът, изтръгнал се от гърлото на Гюрдин, бе заглушен от ревящата жега, нахлуваща през вратата.
Каквато и да се оказа впоследствие Александра Ваел — похитител, предател, водач в групата на хрътките, която го преследваше, преди това тя беше негова любовница. Ако някой в някакъв далечен, невъобразим миг извън времето му бе казал, че тя е остаряла и е неизлечимо болна, че е загинала при катастрофа или нещастен случай, той щеше да посрещне новината с въздишка. Но да я види как се превръща в жива факла пред очите му — това беше повече, отколкото би могъл да понесе.
— НЕ!
Том Гюрдин посрещна заслепяващата горещина с гърба си, впи очи в трескавия танц на камъчетата и поиска тази болка да изчезне.
Локи остана доволен от резултатите на контакта с новия голем — или „изкуствения интелект“, както той сам се нарече. Оказа един от най-послушните му прислужници. Когато енергията, която контролираше, стигна точката на изчерпване, избухна за последен път и го уби, Локи беше готов.
Той се понесе надолу по пътя на светлината и изстреля подготвеното си за бой съзнание право във вихъра на огъня, който откри на другия край.
Почти пометен от кипящата горещина, Локи засече наличието на фрагменти, парчета и късчета от други човешки съзнания. Те бяха смразени от ужас и объркване. (Така им се пада, рече си той, след като си играят със сили, които не разбират.) Без никакво чувство на съжаление или състрадание (защото Локи не познаваше подобни чувства), той събра едно по едно тези запокитени късчета. Поднасяше ги към носа си и вдъхваше дълбоко техния мирис.
Неподходящите хвърляше веднага и те изчезваха в облака на изстиваща плазма.
Когато намери търсения, той му се порадва, преди да му вдъхне сила.
— Ела с мен, сине мой! — заповяда след това.
Отслабващото присъствие на Хасан ас-Сабах се извърна и го последва, както изпълнена с надежда душа би последвала Всевишния към Рая.
Нещо мержелеещо се между остатъка от кондензирани частици и изпарения привлече вниманието на Локи. Да, за този също щеше да се намери място.
— Идвай с мен!
Кода
Кой те постави началник и съдия на нас?
Четири измерения изграждаха континуума, който Тома Гюрдин приемаше за условен и който координираше неговото съзнание. Три от тези измерения бяха пространствените оси — x, y и z. Четвъртата беше времето — t.
През целия си живот беше пътувал между трите пространствени измерения по своя воля. Беше се отблъсквал със силата на мускули или машини от повърхностите и течностите, подвластни на силата на гравитацията. В зависимост от количеството енергия, подавана от кръвната му захар, бензина в резервоара, атомното гориво и термодвигателите той беше в състояние да измине такова разстояние, каквото смяташе за необходимо.