Какво ли друго имаше в този джоб? Или това беше някаква подвижна врата към възела на света, който и двамата бяха напуснали?
Стиснал кутийката в лявата си ръка и стъкленицата в дясната, Хасан измъкна тапата й със зъби и я изплю встрани. Наклони глава назад и повдигна стъкленицата към устата си. Поне трийсетина милилитра от прозрачната течност се изсипаха в устата му. Какво бе казал някога Хасан? Една капка бе достатъчна да му осигури петдесет години живот. Колко живот щеше да получи от тази глътка?
— Нали рече, че истинските сълзи на Ариман са изсъхнали много отдавна? Че ти сам си създал тази течност. Каква е нейната формула?
— Ще ти кажа, и без това не може да ти помогне. Първо събирам сълзите на майки и млади вдовици, чийто синове и съпрузи са загинали в безсмислени чужди войни, и ги дестилирам, докато агонията в тях се превърне в засъхнала кристална сол. Към това добавям тинктура от кръвта на убито дете, размазано до неузнаваемост, което осигурява защита срещу ужаса. За силата си набавям потта от родителя, който е убил собственото си дете, завладян от демонична ярост. Взимам и есенция от всички начини, по които едно човешко същество скъсява живота на друго: мъзгата на младо момиче, примамено и прелъстено от своите братя, семето на младеж, разпиляно сред блудници, жлъчката на техните родители. Това е моят елексир, перфектното копие на сълзите, които Ариман пролял, докато наблюдавал раждането на Ахура Мазда — света в неговата младост и красота.
Докато говореше, Хасан се уголемяваше. Гърдите му се издуха като узряла тиква. Раменете му се разпериха като клони на дъб. Главата му се изправи като слънчоглед, надигнал се да търси слънцето. Ръцете му се свиваха като корени на върба, стиснали грамаден камък. Лявата се увиваше около кутийката, в която бяха шестте късчета от Камъка и пръстите й строшиха без видимо усилие пластмасовия капак. Засъхналата пяна поръси пода като дървени стърготини, а парчетата изпаднаха между пръстите му.
Гюрдин едва помръдна с ръка и парчетата се озоваха при него. Извиха се във въздуха като опашка на комета, за да заемат мястото си сред останалите късчета от сферата.
Том Гюрдин разполагаше с опита от много животи, за които Тома Амне, рицарят тамплиер, не беше и чувал.
Въпреки маниерите на отроче на модерната епоха, захранено с нейните виждания и разбирания, Тома Амне си оставаше наследник на традициите на Нормандска Франция. Той беше човек на откровените думи и грубоватите вкусове. От малък се беше учил да върти меч, да промушва и съсича противника, да се хвърля в схватка, без да мисли за последствията. Вълшебството се основаваше на бруталната сила на лоста и опорната точка — намериш ли ги, истината сама ще излезе наяве, финесът на джаз-музиката, тънкостите на айкидото и деликатният вкус на коктейлите — всички тези неща бяха непонятни за тамплиера.
Тома Гюрдин бе живял с тези и още много други сложни и непонятни неща. Беше съзирал — с очите на много свои превъплъщения — промените в света, от зората до свършека на Ерата на просвещението. Беше разглеждал — като на бавно движеща се лента — появата на полифоничната музика, речниците, сметалото, правилата на етикецията, печатарството, ортографията, парната машина, виенските валсове, барабанния револвер, окопната война, двигателя с вътрешно горене, самолетните бомбардировки, термоядрения процес, ритъма пет осми, римувания жаргон, кристалния метамфетамин, бинарната математика, пулсово-тоновото телефонно набиране, геостационарните сателити, фибро-оптичните кабели, газовите лазери и деветцифрените лични кодове.
Как тогава би могъл Хасан, този древен човек от безводната Палестинска пустиня, да се сравнява с Том Гюрдин след всичко, което той бе видял и станал?
Би могъл да се опита.
Почерпил огромна сила от своята отрова, Хасан замахна към Гюрдин. Светкавицата премина през външната обвивка на сферата и захрани сърцевината й, както лазерните пулсации на термоядрения реактор преминават през стъклените топчета с деутерий и тритий. Гюрдин абсорбира енергията и придаде на сферата допълнителна скорост на въртене.
Тялото на Хасан се разтърси и той прати нов порив на енергия право към четвъртия възел под сърцето. Целеше се високо, надявайки се ударът да премине над сферата и да удари Гюрдин в главата. Том повдигна леко ръце, сферата от трептящи късчета ги последва, заставайки пред лицето му. И този път светкавицата бе погълната напълно. Сферата се разшири с още пет сантиметра, тъй като парченцата в нея започнаха да се въртят по-бързо.
— Сега разбирам, че счупването на Камъка е било грешка — отбеляза Хасан.