Само дето Гюрдин не беше там, където трябваше да се срещнат. Той не пристъпи напред, нито пък отскочи встрани. Не огъна назад гръб, не извърна рамене. Не сведе бързо глава. Просто изведнъж тялото му изчезна от пътя на смъртоносната пълна.
Потокът от енергия продължи по пътя си и удари едно дръвче зад Гюрдин, като го овъгли на място. Зелените му листа експлодираха и пламнаха.
Хасан изпухтя припряно и пусна още един, по-слаб удар към новата позиция на Гюрдин.
Енергийният поток застигна Том и едва не го обгърна. Но без видимо усилие или движение, Том отново се озова на първоначалното си място.
Хасан пое въздух за трета атака.
— Застани на едно място и се защитавай! — прокънтя гласът му.
— Защо? — невинно заниза Том.
— Не можеш вечно да подскачаш!
— Така ли мислиш?
Хасан изстреля трета вълна. Отново Гюрдин отстъпи встрани.
— Безсмислено е — изграчи Хасан.
— Напълно съм съгласен.
— Няма да победиш с твоите фокуси.
— Не искам да побеждавам. Искам да не загубя.
— Спри и ме остави да те убия.
— Защо?
— За да развържем този времеви възел.
— Чия е ползата?
— На този, който оцелее тук.
— Скоро ще ме молиш да пощадя живота ти, Хасан.
В отговор Убиецът отново започна да събира сили, черпейки от средината на своето същество. Вече личеше, че е преуморен. Гърдите му едва се повдигаха, стомахът му беше хлътнал, сякаш се готвеше за излитане. Погледът му бе прикован върху Гюрдин. Том виждаше, че противникът му се опитва да създаде максимално широка вълна, за да покрие всички места, в които би могъл да се озове след удара. Но една атака, дори психическа, имаше неудобството да черпи от реални сили за ограничен период от време — тя не можеше да бъде насочена към три точки едновременно.
Хасан запрати своя удар. В последната секунда той промени целта си и вместо да стреля към Гюрдин, ориентира изстрела си вляво от него.
Гюрдин пристъпи-без-да-пристъпва надясно. Не се налагаше да избира, защото възприемаше всичко наоколо със скоростта на мисълта и реагираше, без да губи време.
Увлечен от невероятното си усилие, Хасан падна на колене и се подпря на ръба на скалната издатина. Главата му се люшна към гърдите. Не само еликсирът, но и почти всички естествени резерви на организма му бяха на изчерпване.
Три големи крачки, които не предизвикаха и полъх, бяха достатъчни Гюрдин да преодолее делящото ги разстояние. Достигна подножието на скалата и се изкатери до половината й. Ръката му се издигна плавно и сграбчи Хасан в основата на врата. Гюрдин стисна здраво и остави на тежестта на тялото си да ги повлече надолу.
Хасан изхвръкна от гнездото си. Преди да успее да разпери ръце, за да се предпази, главата му се удари в брега на потока. Тялото му я последва под необичаен ъгъл. Сухожилията във врата му изхрущяха.
Дори това не беше достатъчно, за да го убие.
Докато се опитваше да се изправи, Гюрдин го хвана за крака, повдигна го и пак го запрати напред по лице. Вратът на Хасан изхрущя отново, но този път бе строшен и прекъсна потока на жизнените сокове от тялото му.
Ала и това не беше достатъчно, за да се свърши.
Гюрдин опря крак в гърба на Хасан и зарови лицето му в пясъка.
— Порадвай се на създаването на Ахура Мазда — произнесе тържествено той. — Гледай и заплачи!
Хасан изпъшка и вдиша пясък. По тялото му пробягаха мъчителни конвулсии, породени от съпротивлението на плътта. Но когато се уталожиха, възелът — три пространствени и едно времево измерение — в зелената долина край Галилея изчезна в небитието. С него изчезна и Том Гюрдин.
Буреносният фронт, който сега се носеше ниско над Хатинските възвишения, сякаш разпаряше търбуха си в двете щръкнали скали. Първите едри, тлъсти дъждовни капки шляпнаха на земята.
Жерар усети, че нещо го удря по челото. Помисли си, че е камък, запратен от сарацините, но почти веднага усети хладното докосване по бузата си. Въздухът, допреди малко тежък и задушлив, сега беше хладен, сякаш идваше от съвсем друго, невидимо измерение.
Мюсюлманите се огледаха разколебано и по редиците им премина уплашен стон.
— Ударете ги, хора. — Жерар така и не разбра кой произнесе тези думи. Може би беше неговият глас. Важното беше, че прозвучаха тъкмо на място.
— Ударете ги! — извика той. — Напред!
Най-близките рицари го погледнаха изумено. След това се спогледаха помежду си.
— Бий! Удряй! Сечи неверниците!