Выбрать главу

Гюрдин: Не. Автоматът дърпаше надясно и нагоре, та чувах как куршумите се забиват в мазилката пад мен. Без да му мисля, се свлякох от стола и се скрих зад инструмента. И в същия момент куршумите започнаха да пробиват страните на пианото и да се плъзгат по струните — засвириха някаква тяхна си музика… След онази нощ никой не би се впрегнал само на някакви си влажни чукчета.

Илайза: А ти какво направи?

Гюрдин: Изхвърчах през задната врата, без да поглеждам през рамо. Поисках от менажера да ми осребри чека. Казах му, че майка ми е умряла.

Илайза: Съобщи ли на властите? За стрелбата по теб?

Гюрдин: Разбира се, аз съм примерен гражданин. Изсмяха ми се, изнесоха ми лекция за ширещото се из града насилие, цитираха ми полицейската сводка и заявиха, че си въобразявам разни неща.

Илайза: Не смяташ ли, че са прави?

Гюрдин: (Пауза от единайсет секунди): Ти май ме мислиш за смахнат?

Илайза: Не съм програмирана за подобни решения, Том. Аз не поставям диагнози. Само слушам.

Гюрдин: Хубаво де… да кажем, че винаги съм се чувствал малко особен. Още като бях малко момче, все ми се струваше, че съм аутсайдер, че не съм като останалите. Да, аутсайдер, но не безучастен. Не, не съм и бунтовник или нещо такова. Просто в мен сякаш е заложена някаква особена отговорност за света, в който живеем, за всички несправедливости. Понякога си мисля, че съм виновен за всичко случващо се в двайсет и първи век. А друг път ми се струва, че съм създаден да бъда спасител, да променя хода на историята — но не в религиозния смисъл. Чувствам в себе си някаква сила и отдавна забравени способности. Напрежение в мускулите, пулсиране на кръвта, неща, които са извън моята власт. Ако можех само да забавя мислите си, да застана съвършено неподвижно и да се концентрирам дълбоко, може би бих успял да овладея тази сила, това умение. Силата да премахвам враговете от пътя си само с махване на ръка. Да повдигам камъни с пулсиращата енергия, която усещам зад очите си. Да карам планините да се тресат от една моя дума.

Илайза: Том, живеем в епохата на масите. Обикновените хора се чувстват слаби и обезличени, като че ли са зъбчати колела в машина. Егото им компенсира тези мисли с безцелни фантазии за тяхната „предопределеност“, за усещането, че имат „мисия“. Има един нов клон на психологията, който се нарича „уфолатрия“. Той се занимава с истории за отвлечени от извънземни и за близки срещи от третия вид, обяснявайки ги с естественото човешко желание да бъдем забелязани и отделени от тълпата. В по-ранни епохи същите тези хора щяха да се похвалят, че им се е явила Дева Мария. Мнозина имат и усещането за скрита сила, за някакво умение, за което говореше ти. Но ти поне можеш да свириш на пиано и вероятно го правиш добре. Всъщност само това ли можеш, Том?

Гюрдин: Амиии… винаги ме е бивало да уча езици. Знам перфектно френски, говоря сносно италиански, както открих по време на една екскурзия из Европа. Отбих се в Марсилия и там за нула време проговорих арабски.

Илайза: Имаш ли някакви други интереси, хоби, влечения към спорт?

Гюрдин: Обичам да чета научни статии, най-вече за разни нови открития, особено космогония, геохимия, астрономия… Спорт ли? Винаги съм бил в добра форма. А и няма как да не тренираш, ако всяка вечер трябва да прекарваш шест часа неподвижен зад пианото — инак ти се схващат пръстите, китките и лактите. Занимавам се с айкидо и с карате, но си пазя ръцете, защото с тях си изкарвам прехраната. Научих се да действам с крака. Поне зная как да се предпазя, ако някоя нощ се забъркам в пиянска свада.

Илайза: Ах, така значи. Това обяснява желанието ти да премахваш враговете от пътя си. Том, хора като теб, които се занимават с бойни спортове, развиват усещане за обкръжаваща ги невидима аура, за пълна вътрешна хармония, която би могъл да опишеш като и вътрешна енергия.

Гюрдин: Искаш да кажеш, че ми е хвръкнала чивията. Грешиш, съвсем нормален съм си.

Илайза: Том, „нормален“ и „ненормален“ са етикети, които вече са лишени от стойност. Казвам само, че е възможно да имаш лека, напълно компенсирана вманиаченост, която не би трябвало да навреди на теб и на близките ти, ако не й позволиш да влияе върху поведението ти.

Гюрдин: Да бе, мерси. Лесно ти е, нали на теб наблюдателите не ти дишат във врата.

Илайза: Наблюдателите ли? Кои са те? Моля те, опиши ми ги.

Гюрдин: Ами, наблюдатели. Понякога усещам топлина в тила си от техните погледи. А когато се обърна, очите им се отместват встрани, фокусират се върху нещо друго, трепкат и стават безизразни. Но лицата винаги ги издават. Знаят, че съм ги забелязал.