Хасан изпищя и тя побърза да вдигне отново легена и да го закрие.
— Извинявай! — едва успя да промълви, докато се бореше с болката. Няколко капки бяха отскочили от дъното на легена и бяха попаднали върху лицето и ръцете й. Едва сега, когато беше прикрила очите на Хасан, тя намери време да вдигне края на роклята и да избърше лицето си. А междувременно легенът ставаше все по-тежък…
— Не го сваляй! — помоли се той.
— Но пак се е напълнил!
— Недей — ах — аааааах!
— Ха-ха! Ха-ХААА!
Локи се въздигаше сред звездите, най-сетне освободен от проклятието на Едноокия Один. Веселието, които бликаше от душата му, се превръщаше в чист, кристален смях…
И това го изненадваше!
Хитрецът Локи. Измамникът Локи. Локи, Принцът на безбройните начини… Никога досега обаче той не бе откривал в душата си такива неизчерпаеми запаси от чиста радост.
Не, рече си той, не е съвсем чиста.
Докато летеше нагоре през студения вакуум, той се сети колко много несвършена работа е оставил на планетата Земя. Бяха го лишили от възможността да действа за толкова дълго, колкото разумът на обикновения простосмъртен не би могъл да си представи. И въпреки това, реши ли да напусне играта точно сега, ще я остави по средата — без неоспорим победител.
А и начинът на неговото бягство също оставяше усещане за нещо недовършено. Толкова много удари на сляпо. Толкова много задънени улици. Толкова мъртвородени, безполезни провали. И накрая такъв неуспешен, несръчен опит за преднамерено действие, какъвто би посрамил дори простосмъртния, камо ли един бог.
Локи се начумери за не повече от милисекунда, след това пречупи устремния си възход и се понесе главоломно към Земята. Докато се спускаше към извивката на земната гравитация, за последен път го завладя необяснимо веселие.
— Ах-ха-ха!