Но защо тогава атмосферата от другата страна на вратата му се струваше толкова напрегната?
Не можеше да е Рони, върнала се току-що от Егейско море. Освен ако не бяха свършили парите с приятеля й. Но Рони щеше да се движи из апартамента или да похърква уморено в спалнята — нямаше да дебне, застанала на пръсти зад вратата.
Изчезвай!
Чу съвсем ясно тази дума в главата си, сякаш Санди му я бе прошепнала на ухото. Колкото и странно да бе, именно тази неочаквана команда го тласна да вземе решение.
Гюрдин извади звуковия нож от джоба на сакото си и освободи предпазителя. След това пъхна решително ключа в бравата, завъртя го и рязко бутна вратата навътре.
В мига, когато пантите изскърцаха, Гюрдин скочи напред. Веднага щом се озова в антрето, зае позиция сей-унчин и завъртя ножа пред себе си.
Нямаше никой.
От мястото си виждаше единия от двата коридора, които тръгваха от антрето. Нямаше никой на трите метра до отворената врата на спалнята. Гюрдин се опита да си спомни как я бе програмирал същата сутрин — да стои отворена или затворена? Обикновено оставяше тези въпроси на апартамента.
Този път безразличието му можеше да го погуби.
Другата стая беше всекидневна, но коридорът към нея правеше чупка и блокираше всяка възможност за наблюдение. Там се намираха вратите към кухнята, мокрото помещение, рециклатора и сушилнята. Ако враждебното присъствие, което Гюрдин бе доловил, не беше зад завоя, тогава той/тя/то явно се спотайваше в кухнята. А от там имаше достъп както до този коридор, така и до хола през столовата.
Гюрдин се приведе и надникна предпазливо в хола. Светлините на аквариума се отразяваха в сребристите картини на отсрещната стена. Тясната част на помещението представляваше арка с прозорец, чийто завеси бяха спуснати — през тях прозираше бледото сияние на зората. Другите стени бяха скрити зад лавици с книги, опасани отгоре с фосфоресциращи лампи.
Нападателят можеше да се крие зад ниската масичка, в сянката на фикуса или да е приклекнал в тъмното под библиотеката. Гюрдин не го виждаше, но продължаваше да долавя топлината на присъствието му.
Той застана под широката арка, до която водеха три ниски широки стъпала.
— Зад теб! — изкрещя Санди.
Гюрдин успя да се извърне наполовина, за да отбие атаката, предприета откъм коридора със сервизните помещения. Мъжът удари твърде високо, загуби равновесие, но успя да претърколи Том надолу по стълбите. Гюрдин падна болезнено на дясното си рамо и продължи движението, докато се преобърна и скочи, за да заеме позиция.
Нападателят — един от онези ниски, набити юначаги, които неведнъж му бяха спасявали живота през последните три седмици — все още лежеше на стълбите, където бе паднал, след като удари Гюрдин.
Том включи звуковия нож и го прокара по гърба на мъжа.
Нападателят внезапно се надигна и се обърна настрани, избягвайки невидимия лъч на оръжието, който удари право в килима и остави в синтетичната материя черна димяща ивица.
Гюрдин се завъртя към него и насочи оръжието на нивото на кръста му. Лъчът засегна един от аквариумите и водата вътре закипя, а рибките изплашени се скупчиха в далечния ъгъл.
Непознатият вече беше заел позиция и бе извадил своя нож. Оръжието имаше тънко триъгълно острие от стомана, чието име изникна в паметта на Гюрдин почти веднага — милосърден. Том отново се опита да удари със звуковия нож, но мъжът чевръсто отскочи назад. Единственото, което Гюрдин постигна, бе да изпълни аквариумите зад него с пара и мъртви сварени рибки — докато една от стъклениците се спука от горещината и изсипа стотина литра солена вода и куп водорасли на пода на стаята.
Мъжът отново се претърколи като топка, избягвайки водата и острите стъклени парчета.
Том се опита да го последва, но мъжът ритна ръката със звуковия нож. Пластичната карта отхвърча от полувцепенените му пръсти. Докато се преобръщаше във въздуха, лъчът й оставяше димни следи по възглавниците ла дивана, подвързаните с кожа книги в библиотеката и пердетата. Дори платът на рамото на Том тутакси се подпали и взе да се топи върху кожата му.
Острата болка отвлече вниманието му само за миг, но това бе достатъчно мъжът да скочи върху него. Острието на ножа проряза въздуха само на два сантиметра от шията му, следвано от удар с коляно в слабините.
Том опита едновременно да притисне изгорената си ръка и да прикрие смачканите си от ритника тестиси. Подхлъзна се и тупна по задник на пода.
С триумфално блеснали очи нападателят вдигна високо „милосърдния“ нож за последен удар.