— Да.
— От някое шкафче?
— Ами… да.
— Би ли дръпнала пердетата?
Той седна на дивана и повдигна чашата към ранната утринна светлина, която нахлу през прозореца. Беше най-обикновена чаша е плоско дъно и прави стени, изработена от прозрачно стъкло, без никакви рисунки. Само дъното й бе леко удебелено. И тогава забеляза ръждивото петно, кафеникаво-черно, стъпка червена нишка в него. Формата не му говореше нищо — наподобяваше размазана върху предметно стъкло микрокултура. Цветът обаче му беше смътно познат — ахат, оникс, нещо подобно, Странно обаче кой би си правил труда да поставя подобна украса на най-обикновена чаша? Ако пък беше само дефект, как е преминал през качествения контрол?
Стените на чашата вече се бяха затоплили от пръстите му.
— Наред ли е всичко?
— Да, така мисля. Стори ми се, че има нещо на дъното на чашата.
— О, я стига! Не бих ти дала мръсна чаша?
— Не, имах пред вид…
— Мъже! Живеете като прасета, но сте готови да обвините жените, задето около вас не лъщи от чистота!
— Не, наистина, Санди…
— Та на кого е този апартамент? — Тя се отпусна на възглавницата до него и го потупа игриво по коляното. — Твърде подреден е, за да е на мъж и прекалено малък, за да си го взел под наем.
— На Рони Джоунс.
— Това мъж ли е или жена?
— Една дама. Моя далечна позната.
— Надявам се скоро да се запозная с нея.
— Съмнявам се, Санди. Ако се върне тук и намери този труп, ще нахрани пираните си с мен. Бяхме се уговорили да й наглеждам апартамента — особено проклетите й риби.
— Пирани ли? — тя подскочи уплашено. — Къде?
— Последният аквариум вдясно. Слава Богу, че не се счупи.
Тя изтича до аквариума и надникна вътре. Няколко сребристи риби спряха зад стъклото и я загледаха очаквателно.
— Красиви са! — въздъхна възхитено Санди. — Погледни само какви челюсти! Ами зъбите! Тази Рони започва да ми харесва. Мисля, че е мой тип жена.
— Аха. Пираните са чудесни животинки — само дето трябва да носиш стоманена ръкавица, докато им почистваш аквариума. Ако искаш, следващия път ти го чисти. Като стана дума за почистване — продължи той, оглеждайки изстиващия труп на убиеца, — как мислиш, не можем ли да ги нахраним с него? Това ще пи отърве от някои разправии със закона.
— Том, те може да са хищни, но не са магьосници. Могат да изядат и цял труп, но ако са на свобода и в голям пасаж. Всяка от тях поглъща едва по няколко грама.
— И какво ще правим?
— С рибите ли?
Той я изгледа.
— Не, с трупа.
— Най-добре да го оставим, не мислиш ли?
— Но… какво ще стане… когато…
— Остави на твоята Рони да се оправя с това, като се върне.
— А ние къде да отидем?
— Зная едно местенце. Събирай си багажа. Ще те почакам.
— А работата ми?
— Смятай, че си я напуснал. Ще ти намерим друга, миличък.
Том Гюрдин погледна сгърченото тяло, проснато в локва от аквариумна вода и водорасли. Опита се да си представи как обяснява на полицаите какво е станало. Сбиване в чужд апартамент с непознат нападател, който е бил издокаран с метална ризница и го дебнел зад вратата, а накрая бил удушен от мистериозен палестинец на име Итнейн, което на арабски — изведнъж си спомни — означаваше „две“. Представи си как те свързват тази смърт с всички „странни съвпадения“ напоследък и как в криминалната база данни се трупа огромно количество информация около името му. Предложението на Санди започна да му се струва напълно разумно.
— Добре, отивам да си събера нещата.
Илайза: Добро утро. Говори Илайза, канал 536, автоматизирана програма на Обединената психиатрична служба в мегаполисна зона Грейт Боуш. Моля, смятайте ме за свой добър приятел.
Гюрдин: Канал 536? Какво е станало с гласа, с когото разговарях предния път?
Илайза: Кой се обажда, моля?
Гюрдин: Том Гюрдин. Вчера сутринта разговарях с Илайза — с една от Илайзите, предполагам.
(Режим на превключване, канал 212. Тема: Гюрдин, Том)
Илайза: Здравей, Том. Ето ме — Илайза 212.
Гюрдин: Трябва да ми помогнеш. Още един от онези странни мъже се опита да ме убие. Този път беше въоръжен с нож. Щеше да ми види сметката, ако не беше другият, някакъв арабин, който го прати на оня свят. Двамата със Санди духнахме, а трупът изстива в предишния ми апартамент. Вече няма къде да се крия.
Илайза: Искаш ли да уведомя полицейските власти? Те ще ти окажат нужната помощ и ще ти помогнат да идентифицираш трупа.
Гюрдин: Не! От тях само главоболия. Току-виж този път ме задържали по подозрение в убийство.