Илайза: Но ако ти бъде определен обществен защитник, няма от какво да се боиш.
Гюрдин: Лиза, нека се придържаме към психотерапията. Що се отнася до закона и неговите пазители, мисля, че има още какво да научиш.
Илайза: Разбрано, Том. Ще се придържам към… Коя е Санди?
Гюрдин: Момичето, с което живея. По-точно, с което живеех някога.
Илайза: И къде сте сега двамата?
Гюрдин: Поехме на юг.
Илайза: На юг? Къде на юг? Откъде по-точно се обаждаш?
Гюрдин: Ами ти не можеш ли да определиш?
Илайза: Няма начин. Том. Освен, ако не въведеш собственоръчно номера на кабинката, в която се намираш.
Гюрдин: Сега сме в Атлантик сити, на самия бряг.
Илайза: Значи все още сте в моя район. Но накъде смятате да продължите?
Гюрдин: Не бих искал да ти казвам по телефона.
Илайза: Том! Тази линия е напълно безопасна, файловете, с които работя, са запечатани съгласно последната промяна в закона от 2008-ма и са точно толкова защитени, колкото тези на самите лекари. Дори повече, защото програмата ми забранява да разпространявам информацията, която се съдържа в тях. Съществува изтриващ код между отделните информационни блокове. Казаното от теб си остава между нас.
Гюрдин: Добре, отиваме на един от островите в Северна Каролина. Хатерас, Окракоук, Кейп Лукаут, ще изберем на място.
Илайза: Това е… извън моя обсег. Том, знаеш ли какво? И оттам можеш да ме търсиш, разбира се, но ще бъде незаконно да приемам разговора и да изпълнявам функциите си.
Гюрдин: Но какво би станало, ако просто напусна твоя район по работа и изведнъж ме споходи желание да си побъбрим?
Илайза: Ще трябва да потърсиш местната Илайза. В Каролина тя е функция на Средноатлантическата медицинска служба. Ако потърсиш точно мен, ще разговаряме само след съответно заплащане, за което ще трябва да се идентифицираш, като допреш пръст до стъклото. Но, Том, ти сигурно не искаш да ползваш платена услуга. Аз съм много скъпа.
Гюрдин: Добре де, ами ако ти дам номера на будката?
Илайза: И защо ще го правиш?
Гюрдин: За да докажа, че наистина се обаждам от твоя район. Няма начин да разбереш дали не те лъжа, нали?
Илайза: Освен, ако не изискам сравнение между шумовия фон на линията и звука от клавиатурата ти, което аз едва ли ще направя.
Гюрдин: Благодаря, Илайза, току-що ми каза как да заобикалям вашата собствена платена услуга. Което ме кара да се питам… защо толкова настояваш да поддържаме връзка?
Илайза: Първия път, когато разговаряхме, ти спомена някакви „хора, опитващи се да проникнат в живота ми и да ми заемат мястото…“ Програмирали са ми любопитство, та исках да узная повече за тези хора.
Гюрдин: Това бяха сънища.
Илайза: Всеки сънува и повечето хора си спомнят сънищата. Твоите неприятни ли бяха?
Гюрдин: Не, не винаги. Но бяха почти като истински. Сън наяве, който ме спохожда даже докато свиря.
Илайза: В тези сънища за други хора ли става въпрос?
Гюрдин: Да.
Илайза: В тях ти пак ли си Том Гюрдин?
Гюрдин: Аз съм си аз, но струва ми се, че не се казвам така.
Илайза: А кой си тогава?
Гюрдин: Първият сън започна във Франция.
Илайза: Беше ли по времето, когато посети Франция?
Гюрдин: Не. Сънищата започнаха доста по-късно. Но първият от тях беше във Франция.
Илайза: Видя ли отново местата, на които си бил?
Гюрдин: Не, нищо познато.
Илайза: Разкажи ми съня от самото начало.
Гюрдин: Значи, аз съм някакъв учен, с тъмна, прашна мантия и академична качулка от синьо кадифе. Качулката беше единствената проява на екстравагантност…
Пиер дьо Бор се протегна и се почеса сънено по коляното. Усещаше дразнещия допир на дебелите вълнени чорапи. Далеч по-приятно щеше да е, ако носеше копринени, но бяха твърде скъпи, за да си ги позволи един млад студент в Париж, защитил наскоро своя докторат по философия.
Пък и нима е от значение в това вълнуващо време. Народът се бунтуваше, Националният Конвент заседаваше почти непрестанно, а крал Луи бе пратен на съд и бе осъден на смърт. В подобна атмосфера в града бяха останали малцина хора с вкус, изтънчени обноски и достатъчно средства. Останалите бяха твърде заети със собственото си оцеляване, за да помислят да поверят образованието на своите синове и дъщери при някой учен като Пиер дьо Бор.