Но свещеникът грешеше.
Изпита болка — остра и нетърпима като порязването на онзи кристален свещник. А след това започна да пропада с лице напред, право към дъното на кошницата. Плетеницата от тръстикови клонки литна нагоре да го посрещне и го удари по носа. Златистата им светлина и избухна зад очите му и след това помръкна до непрогледна тъмнина.
— Къде е приятелят ти?
— Каза, че трябвало да се обади на своя агент или нещо подобно. Предупреди ме, че може да се забави.
— Хубаво, защото имаме доста неща за обсъждане.
— На мен ли го казваш. Хасан. Жабарите се опитват да го премахнат, а подобно нещо не се е случвало никога преди.
— Какво означава това? — Очите на мъжа блеснаха — бездънни ириси, вкопани в белоснежните очни ябълки. След това клепачите му трепнаха и се затвориха за миг. Миглите му бяха извити, като шипчета от ковано желязо, — Обясни ми, ако обичаш.
— Един от тях го причакваше в апартамента, когато се върна там. Опита се да убие Гюрдин с нож, с един от онези ножове. Наложи се да повикам на помощ моята сянка Итнейн.
— И?
— Стана една бъркотия. Оставихме трупа в апартамента и избягахме.
— Надявам се не трупа на Итнейн?
— Не, на другия. Може да е бил опитен убиец, но не толкова, колкото Итнейн.
— Гюрдин успя ли да разгледа Итнейн?
— Съмнявам се да го е видял добре. — Александра се измъкна от мономолекулярния си дъждобран и го положи на леглото. — Том все още се превиваше от болки в слабините и не му беше до това.
— Добре, значи мога пак да го използвам при Гюрдин.
— Да използваш Итнейн? Имаш предвид за охрана на Гюрдин?
Тя се зае да си сваля ботушите. Хасан коленичи да й помогне.
— Не. Ще го използвам, за да изостри сетивата на Гюрдин. Нали знаеш, от известно време устройвам разни постановки на твоя млад приятел. Освен това му подхвърлям по малко информация. Допускам го — засега в сънищата — до спомени от миналото. Процесът все още е доста бавен. Пък и лишеи от твоя чар — Хасан изхлузи ботуша и прокара опакото на ръката си по вътрешната страна на бедрото й — той се отдаде всецяло на пианото. Мисля, че се нуждае от нова насока в живота.
Той се изправи и с другата си ръка леко я бутна по гръдната кост. Жената се просна на леглото.
— Когато му се налага да се бори за живота си — дори по малко, получава възможност да „координира“ своето внимание. След време това ще му помогне да се пробуди. Тъкмо на подобен епизод сте се натъкнали двамата е Итнейн.
Хасан клекна отново до краката й.
Александра повдигна роклята си над коленете. След това той плъзна ръце по бедрата й и се зае да смъква моновлакнестите чорапи.
— Нямаше да е зле да ми беше казал по-рано — въздъхна тя. — Защото си помислих, че твоят човек е един от французите. Иначе щях да предупредя Итнейн да не бъде толкова груб с него. А сега изгубихме един от собствените си агенти.
— Не се тревожи. Имам още.
Тя повдигна и изви ръце назад, за да достигне основата на врата си. Неволно дръпна шалчето и то падна на леглото.
— Я чакай малко! — възкликна Александра, изви гръб и отново седна на леглото.
Хасан, чийто ръце бяха високо между краката й, замръзна послушно.
— Ние не знаехме къде точно се намира Гюрдин, нали?
— Не — прошепна той, лепнал устни до кожата й.
— Как тогава този убиец ще е един от твоите?
Той повдигна глава над ръба на полата й и втренчи очи в нейните.
— Може… и да не е бил от тях.
— Значи атаката е била от Наблюдателите.
— Да. Интересно хрумване. — Той изпръхтя и мустаците му настръхнаха като уплашена стоножка. След това се наведе и започна да я гъделичка с щръкналите косъмчета.
— Аз също май успях да пораздвижа нещата — прошепна тя.
— Хъм-мъмм?
— Докато Гюрдин беше още замаян от удара, успях да го запозная с кристала.
Този път главата на Хасан подскочи толкова рязко, че брадичката му чукна едно нервно окончание на бедрото й. Тя го почувства като шок, който отекна чак в корема й.
— Не съм ти позволил да го правиш! — просъска той.
— Разбира се, че не си, Хасан. Но мисля, че по време на операция имам право на самостоятелни решения.
— И как реагира на това Гюрдин?
— Ужасно. Видях по тялото му да преминават тръпки.