Тамплиерите изтрополиха по застлания с обли камъни двор и изкачиха стъпалата към просторната трапезария на двореца.
Коронацията би трябвало да се проведе в катедрала, но се наложи церемонията да бъде извършена в параклиса на крепостта, защото бе най-добре защитен от всички други църкви в града. А понеже вътре беше тясно, присъстваха само най-близките сподвижници на краля.
Един от тях сега чакаше в преддверието, за да поздрави тамплиерите. Рейнал дьо Шатийон, принц на Антиохия, беше наистина импозантна фигура със своя яркочервен костюм от коприна и кадифе и колан от златни халки, на който бе окачена лека сабя. Когато първите редици потни рицари прекрачиха прага и започнаха да навлизат в помещението, той им се поклони с подигравателна усмивка, сякаш беше домакин на това място. Рейнал закрачи заднишком, подканяйки ги да го последват в церемониалната зала. Когато стигнаха до подредените покрай стените маси, спря и им се поклони още по-дълбоко.
Тома Амне и останалите рицари заеха дясната и лявата страна на церемониалната зала със силно трополене.
— Това е отвратително! — отекна нечий глас във внезапно възцарилата се тишина. Всички го познаваха: гласът на Роже. Главният магистър на Ордена на хоспиталиерите, които бяха основният военен и политически съперник на тамплиерите в Утремер.
— Моля ви, добри ми господине! Поведението ви е недопустимо! — чу се шепнещият, умолителен глас на Ебер, управител на Йерусалимския дворец и верен слуга на всеки, който се възкачи на престола.
Амне проточи шия. От мястото, където стоеше в първите редове на Ордена, едва виждаше едрото тяло на Магистъра на хоспиталиерите и стърчащите глави на неговите рицари, подредени зад него в двора. До Роже се кълчеше издокараният в брокатено наметало Ебер. Не можа да чуе какво казва управителят, защото в този момент рицарите започнаха да си шепнат възбудено.
— Крал ли? — провикна се отново Роже. — Това лайно не заслужава дори да се качи на коня ми, камо ли да се самокоронясва за крал!
— Но, милорд Хоспиталиер! Мнението ви е… — и този път думите на Ебер бяха заглушени от ръмженето и високия шепот на тамплиерите.
Амне си проправи път през редиците и забърза назад към вратата. Чу, че някой го следва, и се обърна. Жерар дьо Ридфорд крачеше в същата посока.
Амне стигна преди него в преддверието, сграбчи тежките халки на портата и я дръпна към себе си. Жерар се промуши през процепа секунди преди вратата да се затвори. Амне се обърна, за да пресрещне управителя и ядосания хоспиталиер.
— Защо е този шум? — попита той, като втренчи поглед в управителя. Правеше се, че не забелязва другия.
Роже подскочи и се завъртя към него като ухапан от куче.
— Не се меси в това, тамплиерино.
— Ако имаш някакви възражение за избора на Ги, трябваше да ги изложиш пред Съвета — заяви Амне.
— Изложих ги вече, както сториха и други, но…
— Но бяхте малцинство. — Амне усети, че Жерар се е върнал и е застанал зад него.
— А ти, Жерар, какво ще кажеш? — попита хоспиталиерът.
— Каквото каза Тома. Ги вече е крал.
— Проклятие!
— Нима си позволявате да богохулствате, господине? — попита Амне.
— Това не е църква! Тази коронация е незаконна!
— Короната върху главата на Ги е помазана със свещено масло собственоръчно от епископа — произнесе Амне. — Каквото трябва да бъде направено, направено е.
Роже стискаше с дебелите си ръце окачения на шията му ключ. Толкова се ядоса, че го дръпна надолу, но яките позлатени халки издържаха. Като видя, че не може да скъса веригата, той я изхлузи през главата си.
— Дявол да ги вземе всички тамплиери! — прогърмя гласът му и Роже запрати ключа през най-близката амбразура. Веригата издрънча в стената на тесния процеп, медальонът изчезна от погледите им и тупна долу на паважа.
Амне погледна през рамото му към струпаните в двора хоспиталиери и барони. За разлика от тамплиерите одеждите им бяха доста по-лъскави и богати, но върху наметалата им се мъдреха същите червени кръстове.
Амне се обърна към Жерар.
— По-добре да си вървим, милорд.
Магистърът на тамплиерите кимна и се върна обратно до портата на церемониалната зала. Сграбчи една от халките и я дръпна към себе си. Масивната врата се отмести на не повече от два лакътя и двамата рицари се пъхнаха през процепа, следвани от управителя Ебер. Амне хвана ръба на вратата и я дръпна обратно зад тях. Веднага щом тежката порта се хлопна, той стисна халката и я опъна към себе си.
Бум!
— Отворете!
Бум! Бум!