— Чувал съм за този пророк — произнесе един ясен и силен глас от дъното на залата. Всички около Амне утихнаха като мишки под свиреп поглед на сокол.
— Разказват, че този Мохамед бил прост камилар и скитник — нищо повече. — Гласът принадлежеше на Рейнал дьо Шатийон.
Рицарите около масата се размърдаха. Седнал до Рейнал. Жерар дьо Ридфорд положи ръка на рамото му, но онзи не му обърна внимание.
— Естествено, казват, че му се явявали някакви видения. Освен това пишел стихове. И защо не? Нали почти през цялото време е бил пиян.
Очите на сарацините се присвиха. Амне беше сигурен, че разбират всяка дума. Но все още седяха неподвижно.
— Този човек е бил един нещастник. Извадил обаче късмет, оженил се за богата курва и получил възможност да… как го каза Тома?… да прелюбодейства.
Сарацините изгледаха Тома, сякаш той бе предизвикал това изказване.
— Господарю — продължи с надменен глас Рейнал, който сега се обръщаше към крал Ги, — само ми дайте знак и съм готов да застана начело на една експедиция до сърцето на Арабия. Позволете ми да открия трупа на този самозванец и да разпилея костите му сред пустинята.
Амне не откъсваше поглед от лицата на сарацините. Очите им се бяха свили като цепки, а белите им зъби блестяха под мустаците.
— Кой друг от Ордена на тамплиерите е готов да тръгне след мен? — извика Рейнал.
Хор от нестройни гласове, нормандски и френски, посрещна призива му.
Кръвта на сарацините, както предвиждаше Рейнал дьо Шатийон, най-сетне кипна.
— Пфу! Смърт на християните! — викна един от тях, а другите наскачаха и преобърнаха масата.
— Значи така посрещат французите своите почетни гости? — кресна друг, отправяйки въпроса си към Амне.
Тома успя само да поклати глава.
Сарацините повдигнаха краищата на наметалата си и прекрачиха пейките. В мига, в който се отправиха към изхода, двама тамплиери им препречиха пътя. По-бързо, отколкото можеха да отскочат французите, две дамаскини опряха в гърлата им. Сарацините и тамплиерите се завъртяха около остриетата на сабите — и пътят на принцовете беше чист. Никой от станалите тамплиери не посмя да се намеси.
Когато стигнаха вратата, един от сарацините спря и ги изгледа.
— Знаем кой е Рейнал — произнесе бавно той. — Нарича себе си принц на Антиохия. Ще му отмъстим, задето поруга Пророка.
Той излезе и затръшна вратата с такава сила, че трясъкът отекна далеч по коридорите.
Последвалата тишина бе нарушена от смеха на Рейнал дьо Шатийон — ясен, висок и звънлив.
Ги, който бе проследил цялата сцена с уплашено изражение, пръв се присъедини към смеха на Рейнал. Останалите тамплиери също се засмяха — едни пръхтяха, други пъшкаха доволно.
Само Амне остана сериозен. За кратко между дима от свещите бе зърнал едно видение: мургаво, мустакато лице и изгарящи очи, които търсеха точно неговите.
— Тома, уважавам те, заради твоите умения — говореше Жерар дьо Ридфорд на следващата сутрин. — Но не ме принуждавай да упражня властта си над теб.
— Не ти се противя, господарю. Не можеш обаче да си представиш каква вреда нанесе с постъпката си Рейнал на Утремер.
— А ти можеш ли?
— Рейнал се държа преднамерено грубо с гостите на крал Ги. Тези хора почитат дълбоко правилата на гостоприемството. Да поканиш сарацинските принцове в двореца, а сетне да оскърбиш религията им… за мен това е постъпка на безумец.
— Тома, тази сутрин имам главоболие и киселини в стомаха. А ти ме караш да се притеснявам. Не разбираш ли, че не мога да направя нищо за теб. Ги няма да посмее да се скара на Рейнал.
— Защото се бои от него.
— Това или друго — не зная. Принцът на Антиохия е горделив и невъздържан. Нито аз, нито ти ще посмеем да му излезем насреща. Ги също… Какво искаш да направя тогава?
— Да се подготвиш. Да подготвиш Ордена.
— Това ли те посъветва Камъкът?
— Не — не направо.
— За какво да се подготвя?
— За война.
Файл 03
Какавида
Помни я. Тя забравя.
Пръстта в устата й изчезва.
Помни ме. Аз те забравих.
Завинаги потъвам в бездната на мрака.
Забравих туй, че някога съм раждан.
Според рекламата в регистрационната система на „Холидей хълс“ стаята им в Атлантик сити се водеше „студио“, за което Том и Санди трябваше да заплатят по-висока цена. Единствената разлика бе, че тоалетната не беше от онези гърнета с химическо преработване, дето се поставяха до леглата, а бе разположена в отделно помещение, в което дори бе останало място за седяща вана с мехурчета. Ваната бе достатъчно голяма да се поберат и двамата, стига да се наместят по определен начин. Стаята бе вътрешна, без прозорци — вместо тях на стената бе монтиран холографски екран, който ги развличаше с гледки от Тадж Махал, Матерхорн и неизвестни местенца от Атлантическото крайбрежие. Поне не миришеше.