— Ще го имам пред вид.
— Виж какво, момче, или си намери подходяща мазнина, но качествена, дето няма да оставя следи върху водата, или си търси друга работа. Нямам намерение да развличам посетителите с някой сбръчкан като стафида. Чу ли ме добре?
— Да, сър. Да си намеря мазнина и да се намажа. Ще ме вземете ли на работа?
— Разбира се, че ще те взема, иначе защо да си губя времето в приказки?
— Благодаря, мистър Холдърн. — Гюрдин се надигна и тръгна към вратата.
— Първа смяна започва в седем и трийсет. Три часа. Ако потънеш или се набръчкаш — направо си тръгвай.
— Да, сър.
— И гледай добре да си намажеш интимните части.
— Това пък какво значи, сър?
— Намажи си оная работа, момче. В басейна се влиза както майка те е родила. Забранено е да се носят бански. Особено за сервитьорките и музикантите.
— Ясно.
— Е, искаш ли работата?
— Разбира се. Седем и трийсет.
— И да се усмихваш, момче.
— Обещавам, мистър Холдърн.
Мазнината беше дебела и плътна като топъл парафин, само дето от нея му ставаше хладно. Можеше да се стопли, като се разтрива между краката, над коленете и по прасците. Най-трудно му беше да размаже пластовете отзад на раменете. Дали да не използва кърпа или нещо подобно, за да я втрие? Някоя от кърпите на басейна, например, щеше да си е чисто поетична справедливост. А какво ще стане, ако започне да се поти отдолу? Сигурно щяха да избият тъмни петна и да развалят целия ефект. И което бе по-важно — как щеше да диша кожата? Беше чел за някакви деца в Близкия изток, боядисани със златни и сребърни оцветители, които издъхнали от кожно задушаване. Ами ако тази мазнина също… Впрочем, защо са се отказали всички пианисти преди него?
Дали защото не са могли да се справят с жените?
Гюрдин продължи да втрива мазнината, докато не покри равномерно цялото си тяло от шията до петите. След това се загърна в хавлиения халат, взе партитурите и напусна стаята.
В седем и трийсет барът беше съвсем пуст и почти тъмен. Басейнът, осветен отдолу, грееше в сребристо и зелено. Пианото плуваше в единия ъгъл, без да вдига вълнички.
Гюрдин смъкна халата и се спусна по стълбичката във водата. Беше топла, но не гореща. Скоро ще разбере дали потенето ще е проблем. Той се насочи към пианото и корпусът му се люшна от вълната, която вдигна.
Инструментът приличаше на детска играчка, с права задна степа и извита предна. Капакът се вдигаше лесно и се подпираше с пръчка. Тук обаче свършваше всяка прилика с истинското пиано. Вместо желязна рамка и стоманени струни, вътре имаше редици от шишета, стелажи с чисти чаши, кофа за лед, купички с лимонови и портокалови резенчета и коктейл ни череши. Имаше също две метални буренца за наливна бира, едната тъмна, другата пилзенска, а от вътрешната страна на задния капак, където трябваше да са чукчетата, откри дванадесетволтов акумулатор.
— Ще се оправиш ли сам?
Гласът долетя от далечния край на басейна. Гюрдин се обърна, за да открие, чу го е заговорила млада, съвсем гола жена, също като него с блестяща от мазнина кожа. Беше му вдигнала халата и го сгъваше прилежно.
— Клиентите не обичат да се спъват в дрехи. Това нещо се прибира в шкафчето.
— Ей, сега ще го прибера… — той се насочи към стълбата.
— Не се безпокой. Като за първи път и аз мога да го направя.
Гюрдин въздъхна и зае позиция зад пианото. Само един поглед към нея бе предизвикал серия от реакции, които за момент не беше в състояние да контролира. Интересно, къде ли бе прибрала своя халат? Или е дошла дотук гола?
Момичето се върна. Движеше се грациозно, без никакво притеснение и не правеше опити да се прикрие. Гюрдин отдавна бе забелязал, че повечето жени губят привлекателността си, когато вървят боси, без обувки с високи токчета. Но тази жена пружинираше на върховете на пръстите си и се носеше като балерина.
— Аз съм Тифани, сервитьорка.
— Така и предположих. Том Гюрдин, пианист.
— Естествено. Това ли ти е музиката? — тя грабна партитурите и взе да ги прелиства. Една-две минути изглеждаше напълно погълната от тях.
— Чудесен подбор — кимна накрая. — Само дето такива неща не се свирят тук.
— Че защо?
— Защото посетителите ни не могат да играят джайв — съпротивлението на водата е твърде голямо. Нужни са им бавни танци. Нещо старо и романтично.
— Бавни танци. Голи. Във водата. Разбирам.
— Хубаво ще е наистина по-скоро да разбереш за какво става въпрос. Ако не успеем да подобрим рекорда от средно девет цяло и пет оргазма на час, клиентите ще си поискат обратно парите. Нали не си забравил да вземеш антибиотици? — попита тя невъзмутимо.