Тифани скочи във водата и заплува към него. Едва сега Гюрдин забеляза, че гримът й е подсилен като на сценичен актьор — веждите й стигаха до слепоочията, под и над очите бяха изрисувани сини полукръгове, опиращи в скулите, устата й бе удължена с червило и покрита с гланц. Всичко това криеше истинското лице на момичето отдолу почти толкова ефикасно, колкото и гумена маска.
Косата й беше червена, права и равна. На светлината на прожекторите сияеше като полиестерна перука — каквато най-вероятно беше.
Том Гюрдин сведе очи към пианото.
— За какво е този акумулатор?
— Какъв акумулатор? Къде?
Той й посочи зад стелажа с чашите.
— Трябва да е захранването на пианото.
— Но това не е пиано.
— Добре де, за кийборда.
Едва сега Том разгледа по-внимателно клавиатурата от предната страна. Оказа се, че е шейсет и шест клавишна „Ямаха Клавоника“, прикрепена към капака на плаващия бар. Под клавишите имаше презрамки, с които да се привърже към съоръжението, докато се носи по водата. Клавишите бяха пластмасови, с гумени уплътнения между тях, за да не прониква влага. Говорителите бяха монтирани на задната стена, отдолу имаше и чифт подводни хидроусилватели. Удари ли баса, слушателите щяха да го доловят не само с ушите, но и с търбусите си.
— Ясно — кимна той. — Захранване за пианото. Но какво ще стане, ако тази кутия пропусне вода и направи късо съединение, докато сме наблизо?
— За човек, комуто предстои да се чипка с голи дами, гледаш доста песимистично на живота.
— Тук не идват ли и мъже?
— „Идва им“ е по-подходящият термин. Но ти не бива да се безпокоиш за тях. Нито пък от тях, ако е за въпрос.
Тифани извади подноса, който бе направен така, че да се носи по водата, и се зае да подрежда върху него коктейлно блюдо от ананас. Когато приключи, побутна лекичко подноса и той заплува към центъра на басейна.
— Как става плащането?
— Кувертът от сто долара включва две питиета. Следващите ги нанасям в електронния си бележник. — Тя му показа миниатюрната, прикачена на китката й машинка. — Оттук се прехвърля право в хотелската сметка. Но никой не идва за сериозен запой. Не е толкова лесно да се натряскаш във водата.
Тя се обърна и заплува към края на басейна.
— Искаш ли да ми помогнеш с леда?
— Мисля, че малко лед и на мен ще ми дойде добре — кимна Гюрдин и я последва.
Машината за лед беше зад един огледален панел.
Тифани извади чифт щипци със зловещо заострени краища и заработи с тях. Докато Том държеше вдигнат капака на хладилния шкаф, тя заби края на щипците в една от страните на двайсеткилограмовия леден блок. Когато ги нагласи достатъчно дълбоко, сграбчи едната дръжка и му кимна да хване другата. Придържайки капака със свободните си ръце, със съвместни усилия двамата измъкнаха ледения блок, След това го издърпаха до ръба на басейна.
— Ще го пуснем да плува ли? — попита той.
— Не, освен ако не познаваш клиенти, които предпочитат коктейли с хлор. Прикрепяй го за малко, а аз ще избутам насам пианото.
Наложи се да сграбчи и двете дръжки и да разтвори крака, за да задържи тежкия блок. От повърхността право към слабините му се вдигаха ледени пари. Усещаше, че трепери, но не му беше неприятно.
Тифани докара пианото до края на басейна и го погледна развеселено. Очевидно се забавляваше от състоянието му.
— Така, центрирай го. Края над кофата за лед. Внимавай да не я прекатуриш, че после ще има да работим нахалост, докато изплатим тая бракма.
Гюрдин пое въздух, избута ледения блок над ръба на басейна и го спусна внимателно в кофата. От тежестта му пианото потъна шест сантиметра във водата.
— Като за дебют много добре — отбеляза Тифани. — Следващия път обаче гледай да държиш онова нещо встрани от косата ми, ясно?
— Ясно, мадам.
— Добро момче. Ето че идват и първите клиенти. Скачай във водата и почвай да свириш.
Следвайки инструкциите, Александра влезе в казиното точно в осем часа и отиде при третата маса за рулетка отляво. Хасан не беше там.
Докато чакаше, тя проследи играта на някакъв американец с бял костюм, който спечели трийсет хиляди долара при шест поредни залагания, след това ги изгуби в един ход. Последното завъртане бе обрало всички играчи на масата и предизвика хорова въздишка.
Александра не се съмняваше, че топчето се контролира. Но че го правят толкова очевидно — не би повярвала, ако не бе видяла с очите си.
— Тук парите ти не са в безопасност — произнесе познат глас зад нея.
— Разбира се, че не са, милорд. Не мога обаче да си обясня вие какво правите тук.