— Божественият вятър ме довя.
— Вашата организация се нуждае от пари?
— Имаме постоянни приходи от богати американски араби, които смятат, че дотациите им ще помогнат за прочистването на Светената земя от бездомниците. Това, от което се нуждая, е оправдание, че притежавам пари.
— Един палестински плейбой в Атлантик сити?
Хасан премлясна с уста.
— Рискуваш да те сбъркат с персийски изгнаник или със забогатял египтянин — продължи да го дразни тя.
— Аз съм човек с много лица.
— И много цели. Защо ме повика?
— Научих, че двамата с Гюрдин сте отседнали наблизо. В онзи бордей с басейна. Какво търсите там?
— Ами… идеята беше негова.
— Не можеш ли да развличаш момчето… да му намираш интересни занимания?
Александра настръхна.
— Той има нужда от пари. Изглежда не е бил подготвен за това внезапно пътуване.
— Трябваше да му предложиш.
— Направих го. Но той е горд, иска сам да си плаща пътя. Не биваше да настоявам, за да не събудя подозренията му. И без това има усещането, че е манипулиран.
Хасан прикри лице, когато съседната маса се озари от ярката светлина на фотосветкавица.
— Нали знаеш, че трябва да следваме графика — подметна той.
— Твоя график — не неговия — припомни тя. — Гюрдин трябва да смята, че бягството е по негова идея.
— Нека пак да ти припомня, че го искам във върхова форма. Тялото му е безполезно за нас, ако умът му не е достигнал нужното състояние.
— Ами остави ме да го доведа до него.
— В оня бордей?
— Болката и удоволствието също вършат работа.
— Особено болката.
— Садист! — тя му се изплези едва забележимо, за да не прави впечатление на останалите.
— Такъв съм. Искам да го подготвиш. Гледай двамата да сте навреме на мястото на срещата. — Хасан се обърна и си тръгна тъкмо когато от близката маса долетя поредният радостен вик.
— Но къде ще е…? — Санди млъкна. Беше останала сама.
Илайза: Добро утро, говори Илайза 774, автоматизирана програма на Обединената…
Гюрдин: Искам да говоря с Илайза 212, ако обичате. Аз съм Том Гюрдин.
Илайза: Прехвърлям… О, здравей, Том. Благодаря ти, че ми се обаждаш. Късно ли е за теб?
Гюрдин: Не особено. Отново имам работа — ако можеш да наречеш кисненето в басейн почтено занимание.
Илайза: Не те разбирам.
Гюрдин: Работя в Атлантик сити — в „Холидей хълс“.
Илайза: Момент… ще проверя информацията. Том, не знаех, че в онзи бар има пиано.
Гюрдин: Какво ти пиано — една жалка клавоника. Очакват да свиря музика на нея. И всичко това — придружено с приятелски пошляпвания и опипвания под водата. От главата до петите съм покрит със синини. Опасявам се, че са ми изкълчили единия палец на крака.
Илайза: Да си виждал пак онези дребни, черни човечета?
Гюрдин: Колкото искаш — повечето жени. Само че са дебели и грозни. Е, не носят нито ризници, нито пистолети или шлифери. Това е единственото предимство на работата в нуди бар.
Илайза: Могат да те удавят.
Гюрдин: Но само на шега. Станах голям специалист да си държа главата над водата.
Илайза: Някакви нови сънища. Том?
Гюрдин: Уф.
Илайза: Това отговор ли беше, Том?
Гюрдин: Един… отвратителен.
Илайза: Разкажи ми го. Моля те.
Гюрдин: Беше като полузабравен спомен. Намирах се във Филаделфия, в просторна колониална къща, заобиколена от двайсетина акра тучни ливади и гори. Имаше голяма веранда и четири колони в римски стил. Малко приличаше на Тара.
Илайза: Тара? Това някакво място ли е?
Гюрдин: Прочуто. Къщата от „Отнесени от вихъра“ — стар филм от миналия век.
Илайза: Разбрах. Продължавай.
Гюрдин: Участвах в забавата по случай рождения ден на един от членовете на семейството. Наречи го маскен бал, ако искаш, защото темата беше взета от онзи филм. Всички поканени трябваше да носят фракове и тесни панталони, но повечето не бяха уцелили съвсем точно епохата. Имаше всякакви дрехи в периода от сто години преди и след момента на събитието — френски гренадирски куртки, имперски наметала, карирани панталони, черни сюртуци и дълги рокли, обсипани с мъниста.
Бяха ми поръчали да свиря стара южняшка музика. „Река Суани“ на Стивън Фостър, ей такива неща. Никакъв джаз или страйд, нищо весело. Стараех се да поддържам меланхоличната атмосфера, доколкото мога, когато се случи това.
Илайза: Докато свиреше ли?