Кутията ставаше все по-тежка. Когато Ливи се пресягаше да я подаде, роклята се изпъваше на гърдите й. Но мъжът не й обръщаше внимание. Очите му не изпускаха от поглед само кутията.
Ето че Ливи стигна до него, но той не посегна към джоба си. Вместо това вдигна глава нагоре и бавно я завъртя встрани. Луи се наведе през рамото му и пусна вътре предварително подготвената монета. Покрай него преминаха кутията, ръката на Ливи и долови свежото ухание на тялото й.
В този момент непознатият се размърда.
Ръката му се плъзна под сакото и извади отвътре тежък пистолет с дълга цев.
Същевременно мъжът се изви гъвкаво като танцьор, пъхна се под ръката на Ливи и се изправи чевръсто на крака. Той се завъртя в тясното място между скамейките и я обгърна отзад през кръста. Дулото на пищова опря в хлътнатината между гърдите й. През цялото време Ливи продължаваше да държи с изпъната ръка кутията, сякаш беше кошница с цветя.
Луи, който също бе скочил на крака, гледаше непознатия право в очите.
Там нямаше нищо. Бяха безжизнени като камъни.
Луи премести поглед към Ливи с надежда да чуе от нея какво трябва да направи.
И нейните очи бяха празни — в тях нямаше нито страх, нито гняв. Тя не се съпротивляваше на непознатия, дори не погледна надолу към пистолета.
— Ливи? — подкани я Луи.
— Стой настрана, Луи — отвърна тя. — Гоя тип иска само парите.
Ако си беше направил труда да се вслуша по-внимателно в думите й, щеше да забележи, че ги произнася с равен и спокоен глас като предварително заучена реплика.
Но Луи Брьове виждаше само пистолета и смъртта в очите на непознатия. Усещаше спотаеното в него тръпнещо желание да натисне спусъка. Боеше се за живота на момичето, а рицарският дух, в който бе възпитаван от малък, го подтикваше да предприеме нещо, за да я спаси. Не можеше да стои безучастно, докато непознатият я заплашваше.
Ситуацията не беше подходяща, за да прибегне до уменията си по бокс. Ето защо, вдигнал ръце като актьор в сцената с призрака от „Хамлет“, той направи опит да се пресегне през Ливи и да сграбчи нападателя.
За мъжа бе достатъчно да извърти дулото, за да гръмне два пъти в гърдите на Луи.
Ливи изпищя. В писъка й не прозвуча нито страх, нито гняв, а само презрение:
— Луи, какъв глупак си!
И ето нещата, които щеше да отнесе със себе си в гроба: миризмата на прясно изгорял барут и застояла пот, бясно танцуващите пеперуди под лампата и последната дума на неговата възлюбена: „Глупак!“
Краката му се подгънаха и той се строполи на пода.
Под предлог, че е повреден, фургонът беше спрял на предварително определеното място — на банкета на пътя, на десет километра от най-близкото селище. На антената беше завързано мръсно червено парче плат. От всички страни ги заобикаляха простиращи се на двайсетина километра блата.
Веднага щом задмина фургона, Хасан рязко намали и отби яркожълтото порше на чакъла до пътя. Той се наведе и смъкна стъклото на прозореца отдясно, тъкмо когато нечия тъмна фигура се показа отвън. С другата ръка държеше в скута си лъчевия пистолет.
— Да не сте загазили, момчета? — попита той с привидно безгрижие.
— А, нищо, което да не може да се оправи с някое кламерче — бе уговореният отговор.
Хасан прибра пистолета, отвори вратата и излезе навън. Докато тупаше праха от сакото си, откъм фургона се приближиха неговите хора.
— Хиляди извинения, господарю Хасан, но това едва ли е най-подходящото място за военен съвет.
— Не бих казах, Мехмед. Край пътя сме точно толкова подозрителни, колкото и навсякъде другаде.
— Да де, докато не пристигне пътната полиция.
— И тогава разполагаме с подходящо обяснение. Повреда в двигателя, плюс широко известната неспособност на невежите араби да се справят с проблема. Но ето че случайно преминаващ техен сънародник се оказва малко по-компетентен.
— Освен това минирахме чакъла на петдесет метра отзад.
— В такъв случай ще оставя на вас да се отървете от полицейската кола — отбеляза сърдито Хасан.
— Както обикновено, господарю. Кажете, с какво може да ви услужи Братството на Вятъра?
— Трябва ми сигурна къща.
— За колко време?
— Седмица, може би две.
— Само за вас?
— За мен, за госпожица Александра, за група подбрани хашишиюни и за един много специален затворник. Трябва да е на не повече от едни ден път от големите градове, на тихо и усамотено място.