— За съжаление не разполагаме е нищо.
— С нищо?
— Господарю, имаме само няколко сигурни човека в този район на Ню Джърси. Кубинците, виетнамците и онези негодници черните са се възползвали от гостоприемството на тази страна, изчерпвайки го до границата на поносимото. Бездомниците обикновено търсят не толкова враждебно обкръжение. Дори да забравим горещината, прекомерната влажност трудно ни понася.
— Значи нямате нищо подходящо?
— Нали казахте, че ви трябва сигурно място?
— След като нямате такова, склонен съм на каквото падне.
Водачът на групата от фургона извади малък бележник и започна да го прелиства.
— Има една термоядрена електроцентрала, която сме проверявали — комплекс „Мейс“, на петдесетина километра нагоре по реката от залива Ег. Станцията снабдява с електричество целия Боуешски коридор. Цената на целия комплекс е приблизително девет милиарда долара. Като се има пред вид цената на заместващата енергия, ще получим два пъти повече като откуп.
Хасан се почеса замислено по темето — глупав жест, но кой знае защо му помагаше да мисли.
— Каква е тактическата обстановка? — попита той.
— Електроцентралата е уязвима. Тя е на полуавтоматичен режим, така че не се налага операторите да дават денонощни дежурства. Всички идват сутрин на работа и вечер се прибират вкъщи.
— Има ли военни наблизо?
— Нищо, заслужаващо внимание, в радиус от шейсет километра. Най-близкият пост на армията е във Форд Дикс, северно от района. Някога там е имало център за подготовка и обучение, но сега е координационен възел. В района на Дикс се намира и една изоставена база на ВВС. На двайсет и пет километра по на изток е военноморската и военновъздушна база Лейкхърст. Там сега са разположени подразделения на Националната гвардия.
— Обичам ги тия запасняци — усмихна се Хасан.
— От друга страна местността, в която е разположена станцията, притежава известни тактически преимущества, след като бъде завзета. Можем да следим всички пътища за достъп — по реката и през блатата, а също и по въздуха. Достатъчни са ни два отряда с противосамолетни ракети и сапьорска група.
— Добре, Мехмед, виждам, че и този път няма да ме разочароваш.
— Благодаря ви, господарю Хасан.
— Заеми се с подготовката на доброволците за атака.
— Кога ще започнем…
— Ще ти съобщя точния ден и час. Не предприемай нищо преди това.
— Разбира се, че няма, господарю.
Сура 4
Свещена война
В онзи палат, в който Бахрам чашата вдигаше,
сърната днес ражда, а лисицата намира подслон!
Бахрам, който цял живот диви магарета ловеше,
видя ли ти как сега гробът Бахрам улови?!
Султан Саладин размърда лекичко колене и се пресегна към чашата с шербет, за да скрие движението. Седалището му бе потънало дълбоко във възглавницата. Не можеше да се очакват кой знае какво от един военен лагер, вдигнат в покрайнините на пустинята — палатки, хамаци и възглавници, натъпкани с конски косми, такива бяха удобствата им. Колкото и килими да просне на земята, нямаше да заприлича на мраморния под в двореца в Кайро, край бреговете на вечната река.
На всичко отгоре трябваше да търпи и тези шейхове Себастия и Рас ел-Аин, с техните женски обноски…
Саладин бе дошъл в тази страна начело на своята армия от изпитани и калени в боевете войници, за да прогони в името на Мохамед франкските завоеватели и да прослави своето собствено име. Не беше тук, за да търпи суетливите самохвалства на богати търговци и старейшини на кланове, които бяха готови да делят хляба си с неверника само за да го унижат с надменността си.
— И какво рече след това нормандецът? — попита с въздишка Саладин.
— Има наглостта да твърди, че Пророка бил роден от нечестива жена!
— Оскверни светото има на Хадиджа!
— А не е ли възможно — попита спокойно Саладин — това оскърбление да е било породено от вашето собствено невежество по отношение на езика на французите?
— Обидата беше преднамерена, господарю.
— И после какво още каза?
— Предложи да оглави поход до Медина и там да разкопаят гроба на Пророка.
— Сигурно е бил пиян — вметна Саладин.
— Беше напълно трезвен, господарю.
— Той ни се присмиваше.
— И другите се смееха заедно с него, господарю Саладин.
Саладин стисна брадичка между палеца и показалеца си и им направи знак да замълчат. Дали французите разполагаха с достатъчно сили да изпълнят заканата си? Ако ставаше въпрос да издебнат керван или да обсадят неголямо градче — да, това можеха. Но инак гледаха да стоят зад високите стени на своите замъци, а между тях яздеха, облечени с тежки доспехи и придружавани от многочислени отряди оръженосци и помощници. Освен това продължаваха да действат съвместно с поповете си и да възхваляват своя бог преди всеки поход. Останалата част от страната бе в ръцете на Саладин.