Този Рейнал дьо Шатийон навярно е голям самохвалко, особено като обърне няколко чаши вино. Разбира се, че подобен поход е невъзможен, по глупаците са се хванали за думата. Всеки умен човек не би обърнал внимание на подобна заплаха.
И все пак… Заплахата е била отправена по време на тържествена церемония — коронясването на избрания от тях самите крал на тази земя. Обстоятелства, които превръщаха въпроса в дипломатически. Саладин би могъл да обясни инцидента с прекалено количество алкохол или да му обърне сериозно внимание. Второто беше негов приоритет, защото нямаше друг защитник на правата вяра в тази изоставена земя, разделена между багдадските абасиди и турските селджуци, както и онези досадници египетските аюбити. Реши ли Саладин да приеме обидата присърце и да поиска отплата, целият ислямски свят трябваше да се вдигне с него.
Може би една Свещена война щеше да му донесе отдавна лелеяната победа, а този глупак Рейнал дьо Шатийон сам му е предоставил чакания повод. Това, което не бяха постигнали след деветдесет години постоянни войни, щеше да се реши с няколко пиянски подмятания.
— Честните ви думи ме убедиха — заяви с променен тон Саладин. — Тази обида към Пророка и неговата вярна съпруга не може да бъде забравена. Длъжни сме да накажем неверниците със силата на оръжията, да ги изгорим с огън.
— Да, господарю — отвърнаха останалите в един глас.
— В пролетта на тази година, на празника по случай смъртта и възкръсването на пророк Иса, син на Юсуф, целият ислямски свят ще се вдигне на Свещена война срещу този Рейнал дьо Шатийон и християните. Веднъж завинаги ще ги прогоним от тази земи.
— Благодарим ти, господарю Саладин.
Той се обърна към своя везир, очакващ при входа на шатрата.
— Мустафа, погрижи се всичко да е законно. Искам да обявиш джихад срещу Рейнал дьо Шатийон, който се величае като принц на Антиохия. Мой дълг е да призова всички правоверни на борба срещу този осквернител на Пророка. Гневът ми ще се стовари върху всеки християнин, решил да ми попречи в изпълнението на това свято дело.
— Разбрано, господарю.
— Господарю, пазарът е разбунен от новината.
Тома Амне вдигна очи към своя помощник, но не каза нищо.
Ръцете му продължаваха сръчно да приготвят сместа — в хаванчето се стриваха под прецизните му движения в точна последователност щипка селитра, сбръчкано парченце кора от индийско орехче и едно зърно пипер.
— Говори се, че ще се бият до смърт. Господарят Саладин призовавал всички правоверни. Не само неговите египетски мамелюци, но също кралската кавалерия на арабите, които се бият като вас, франките…
— Лео, не забравяй, че и ти си наполовина французин.
— Като нас, франките, тогава. Поканил да участват селджукските турци и абасидите да пратят свои войски. Заканил се е да прогони всички французи от Светите земи заради оскърблението към костите на Пророка, което нанесъл принц Рейнал.
— А Убийците? И те ли са в съюз с него? Лео изкриви лице в презрителна гримаса.
— О, стига, господарю Тома! Те не са истински войници, а само една секта.
— Сиреч не са достатъчно благородни, за да участват в нашето избиване, така ли?
— Те не влизат в бой, господарю. Убиват по техни си правила, с ножове и примки.
— И се прокрадват в тъмното, така ли?
— Да, господарю.
— Значи не са от ранга на нашата кавалерия, а?
Момчето го погледна учудено.
— Подигравате ли ми се, господарю?
— Не бих си го и помислил, Лео. Какво друго говорят на пазара?
— Че до средата на лятото всички французи от тази страна на морето ще бъдат прогонени завинаги.
— Мисля, че ще са нужни доста по-големи сили от тези, които ще събере Саладин, за да се свърши тази работа.
— Но, господарю, говорят, че армията му наброявала стотици хиляди. Само конните рицари са поне дванайсет хиляди души.
Потракващото в хаванчето чукче пропусна един удар. Тома Амне се замисли. Имаше представа с каква армия разполага Орденът на тамплиерите и можеше да предположи каква ще е подкрепата от Ордена на хоспиталиерите. Можеха също да повикат християнските благородници от Утремер с техните собствени армии, но дори тогава щяха да съберат една пета от силите, които се твърдеше, че ще поведе Саладин.
— Лео, хората дърдорят какво ли не на пазара.
— Зная, господарю Тома. Какво е това, което забърквате?