— Билка за теб, момчето ми. За да те излекувам от любопитство.
Момчето се наведе към купата в ръцете на Тома, подуши и се намръщи.
— Уф!
По челото на Рейнал дьо Шатийон се стичаха едри капки пот и това доставяше удоволствие на Ги. Рейнал бе нахлул в залата за аудиенции без разрешение и едва не падна, когато се подхлъзна на излъскания мраморен под. Коленете му трепереха, наметалото му беше криво вързано и грозната угодническа усмивка бе изчезнала от устните му. Рейнал беше в паника и кралят едва не се засмя, като го съгледа.
Колко е хубаво да видиш някой, който се е смятал за по-властен от всички наоколо — дори от краля! — да трепери и да се гърчи в хватката на ужаса.
— Господарю Ги! — поде Рейнал с чупещ се глас. — Сарацините събират войска срещу мен!
Ги дьо Люзинян направи пауза, преди да отговори.
— Те воюват с всички ни, Рейнал. Всеки ден, всеки от тях, който може да носи оръжие и има сили да се държи на краката си, е готов да пролива кръвта на французите в Утремер. Защо смяташ, че са избрали само теб?
— Защото този Саладин е издал декрет, в който е упоменато само моето име. Твърди, че съм богохулствал, господарю. Искат свещена война срещу мен!
— А ти богохулствал ли си, Рейнал? — попита почти усмихнато Ги, който истински се забавляваше.
— Никога срещу нашия Бог и Спасител, сир!
— Примерен християнин, а?
— Защитавам вярата както с думи, така и с оръжие. Не мога да си обясня защо султан Саладин смята, че съм го обидил. — Рейнал повдигна нервно рамене. — Вярно, случвало се е да се държа презрително към неверниците — размаха трескаво ръце той, — но, господарю, един удар срещу мен и Антиохия ще бъде удар срещу всички християни в Свещената земя. Дори кралят…
— Прочетох този декрет. — Ги се прозря, за да прикрие нарастващото си вълнение. — Там е казано, че всеки християнин, решил да ти окаже подкрепа или да ти даде убежище, също ще бъде прогонен от страната. Но ако те предадем на Саладин…
— Господарю, не забравяйте, че този, който посмее да ме предаде на неверниците, ще бъде презрян в родината, отлъчен от църквата и най-вероятно изложен на атаките на своите сънародници — на хората, които не са забравили положената клетва за вярност.
— Ах, добре казано, принц Рейнал.
— Но един крал, който безстрашно поеме тази набързо хвърлена ръкавица, който даде закрила и помогне на човека, посветил живота и съдбата си за славата на кралската корона, такъв крал бързо ще спечели прозвището „Герой на светия кръст“ и ще се прочуе из всички християнски земи — от стените на скитите до бреговете на Ирландия. Такъв крал ще живее вечно в сърцата на хората.
За момент Ги бе завладян от гази идея и дори си позволи да се увлече в мечти. Но след, това му хрумна друга мисъл.
— А чувал ли си за армията, която Саладин събира за това начинание? Говорят, че основния й състав е от над десет хиляди сарацински рицари. И сто хиляди оръженосци, които крачат до стремената.
— Едва ли ще събере и една десета от това, господарю — подметна презрително Рейнал. Беше възвърнал самочувствието си, след като усети, че отново владее положението.
Ги на свой ред не беше особено доволен от тази бърза промяна на ситуацията.
— Той е човек, който знае какво прави.
— Сарацински рицари? И друг път сме ги навирали в миша дупка. Въоръжени са с леки лъкове и тънки саби. Ризници, които се късат като сукно. Шлемове и нагръдници, през които минава дори острие на кинжал — инак са красиви, със златни орнаменти, но не могат да се мерят с нашите тежки брони. Повечето от тях се сражават с ленени роби и чалми на главите. Достатъчно е да ги заплашиш с меч и са готови да побягнат към планините. Идат като гъмжило, а сетне бягат един през друг.
— Не разполагам с достатъчно хора, за да се противопоставя на подобна армия.
— А тамплиерите? Хоспиталиерите? Те са под ваше командване. Моите верни помощници в Антиохия, разбира се, ще ме подкрепят. Всички французи и англичани, дошли в тази земя, за да защитават вярата със силата на оръжието, ще застанат зад мен. Господарю, можем да съберем поне няколко хиляди души. Това ще е напълно достатъчно.
— Но би означавало да сваля и последния защитник от стените на Йерусалим, както и от всички останали градове и крепости от Газа до Алепо. Тогава ще разполагаме с двайсет хиляди конни рицари и оръженосци.
— Ето! Видяхте ли, сир? Победата ще бъде наша.
— Но нима може да оставим крепостите незащитени? Ако решителната битка ни се изплъзне, няма да има къде да се върнем да превържем раните си.
— Но Саладин също е събрал всичките си сили — значи няма кой да напада крепостите. Ще им сритаме задниците и ще ги погнем към пустинята. И през ум няма да им мине да обсаждат нашите крепости. Кураж, господарю. Ще се справим и този път, стига да издадете заповед за сбор на Ордените.