— Така ли смяташ?
— Разбира се. Нали го казах?
— В такъв случай върни се в Антиохия и се заеми с подготовката на своята армия. Нареди на всеки от твоите хора да слязат от крепостните стени, щом смяташ, че страната ни не е в опасност.
— Но, господарю…
— Това е заповед, между другото.
— И аз трябва да се подчиня, така ли? — попита бавно Рейнал и на устата му отново трепна познатата жестока усмивка. Той се поклони ниско и отстъпи заднишком към дъното на залата.
Ги се зачуди дали действително ще изпълни заповедта. После си спомни за предложението на Рейнал… „Героят на Светия кръст“… Добре звучеше.
— Отново, Тома!
За четвърти път през последния половин час Тома Амне повдигна тежкия меч над главата си и зае отбранителна позиция. Оръжието беше ужасно — далеч по-масивно от обикновен рицарски меч и поне педя по-дълго, отколкото би трябвало да използва воин с неговия ръст. Ръцете му бяха отмалели от непосилната тежест и несполучливия баланс и мускулите му трепереха от изтощение, докато се опитваше да задържи острието на нивото на очите си.
Независимо колко висок пост в Ордена заемаше един рицар — дипломат на служба при краля или папата, ковчежник или лечител и билкар, какъвто беше Амне, — той все пак си оставаше воин и като такъв трябваше да борави умело с оръжието.
Изправен срещу Тома в двора на Йерусалимската крепост, сир Брор не можеше да се похвали с особено високо положение в обществото, но затова пък се славеше като човек не толкова на думите, колкото на делата. Храбър войник, който веднъж издържал в битка с петдесет сарацински конници. С един замах отрязал главите на първите трима, с втория покосил още толкова, с което всял хаос в редиците на нападателите.
Този път Брор го нападна фронтално, хвърляйки се напред с цялата тежест на тялото си. Държеше доста по-лек меч и го въртеше чевръсто, докосвайки с върха му гърлото на Тома, преди той да успее да завърти своето собствено оръжие, за да парира ударите. Накрая Тома съвсем отмаля и отпусна ръце, а острието на меча се заби в меката почва. Докато Амне се напъваше да повдигне оръжието, Брор изпъна рязко ръка и опря върха на своето в нагръдника му.
— Измори ли се вече? — попита той дрезгаво.
— Не си ли личи?
Сир Брор натисна съвсем леко и острието се забоде в незащитения участък под рамото на Тома.
— Ей! — извика Тома и потърка убоденото.
— Това ти е, за да запомниш, че никога не трябва да изпускаш оръжието. — Той посочи ръцете на Тома. — Виждаш ли се как държиш меча? Ето така се хваща! — Брор пое тежкия меч, стисна го с две ръце и го размаха с лекота. — Ясно?
— Ясно. Благодаря.
— Тома!
Викът дойде от основата на бойницата в другия край на двора.
— Тома!
Жерар дьо Ридфорд го чакаше там заедно с цяла група тамплиери, пратени от различни краища на страната. Амне ги бе видял да пристигат на коне, на групи от по няколко души, през последните два дни.
Той кимна на сир Брор и се запъти да види какво ще иска от него Великият магистър на Ордена.
— По този въпрос ще искаме съвета на Тома Амне — чу гласа на Жерар, докато ги наближаваше.
— За какво желаете да ви посъветвам, милорд? — Тома избърса потта от челото си с ръкава на наметалото.
— Всички получихме заповеди — обяви Великият магистър.
— От крал Ги — добави Амне. — Да го подкрепите срещу джихада на Саладин.
— Точно така! — Жерар изгледаше учуден. Останалите закимаха.
Този номер Тома беше научил отдавна — да отгатва темата на разговора, уповавайки се на интуицията и широките си познания.
— Кралят ни нареди да съберем войска от седем хиляди рицари — продължи Жерар, — с всичките им оръженосци и прислужници. След това трябва да се отправим на север, към…
— Към Керак — подсказа му Амне. — Какъв глупак е този Саладин!
Жерар спря и облиза нервно устни.
— Откъде знаеш?
— Керак е най-силната крепост на Рейнал дьо Шатийон. Саладин трябваше да нападне Антиохия, където е дворецът на принца, защото тамошната крепост е много по-подходяща за обсада, а и зад стените й ще се намерят немалко негови съмишленици. Вместо това е тръгнал право към Керак, който е изцяло наш. Сигурно се надява да ни изненада с един толкова дързък ход. Понякога смелите ходове печелят битката.
— И това ли чу на градския пазар?
— Не.
— Казал ти го е някой от хората на Рейнал?
— Не, разбира се. Откъде ти хрумна?
— Защото аз, например, узнах едва днес, от личния пратеник на краля, че Рейнал се е отправил към Керак, за да командва оттам сбора на неговите сили.