— Сигурен ли си в това?
— Виждам само каквото всеки простосмъртен може да види с очите си.
— Говори се, обаче, че владееш умението да надзърташ отвъд границите на живота и смъртта. Кажи ми, успя ли, с помощта на твоята магия — черна или бяла — да предскажеш изхода на този сблъсък?
Амне направи пауза, преди да отговори. За миг надзърна в себе си така, както го бе помолил Великият магистър. В тъмнината зад слепоочията му, изплува мрачно и бледо лице с рунтави мустаци и втренчен поглед.
— Силата ми не е такава, каквато си я представяте.
— Това не е отговор, Тома Амне.
— Това е единственият отговор, който мога да дам.
— Опита се да ни замаеш главите с гатанки и суеверия, рицарю от Ордена на тамплиерите. Но ние не сме глупаците, за които ни вземаш.
— Господарю, само ви запознах с някои свои разсъждения, нищо повече. И с последиците от вашите действия.
— Какви последици?
— Господарю, хоспиталиерите и тамплиерите са съюзници отдавна.
— Не толкова близки, колкото ти се иска.
— Така е, господарю Роже, ние имаме своите различия. Но кралят ще оцени високо жеста, ако му предложите подкрепата си в този час.
— И как по-точно ще го „оцени“?
Амне се поколеба. Играта на намеци бе по-подходяща, когато разговаряше с Жерар. Но обещанията са друго нещо.
— Ако съумеем да прогоним Саладин и аюбитите му далеч отвъд границите на тази страна, печалбата ще е невъобразима. Никой друг не ще може да ни спре — египетско жито, железните рудници в Синай, перлените ферми край Червено море…
— И любимците на Ги, тамплиерите, естествено ще получат най-доброто?
— Не обича ли щедрият баща да награждава любящия син, когато се е представил добре?
— Нови гатанки, Тома! Кълна се, че имаш по една за всеки ден от седмицата.
— Милорд е твърде благосклонен към мен.
— Достатъчно благосклонен, за да не споря с теб. Ние тук сме прости хорица. Предпочитаме да въртим сабята, да се молим и да търгуваме по малко. Никой от нас не може да ти излезе насреща по остроумие, Тома.
— Но, милорд…
— Не, Тома. С краля се скарахме пред всички, защото оспорихме правото му да седне на трона. Не можем да забравим враждата заради няколко ниви с жито и шепа перли.
— Господарю, не съм искал да купя съгласието ви.
— Разбира се, че не си искал, защото то не се продава. Ако крал Ги не сполучи в тази война, в която го въвлече Рейнал, няма да вдигаме празненство. Ние не сме на страната на сарацините. Но няма и да му помагаме, защото там, където е сега, го отведе надменността на Рейнал и ако той изкопае дупка за двамата, значи така им било отредено.
— Разбрах, господарю.
— И понеже ти си истински рицар и вярваш искрено в каузата на вашия Орден, няма да те накажа, задето дойде тук. Можеш да се върнеш в Йерусалим — ако те пуснат сарацините.
— Благодаря, господарю Роже.
— Побързай, Тома. Войната ще започне скоро.
Файл 04
Студено и смъртоносно място
Не потъвай кротко в тъмнината,
че старостта е длъжна да беснее и бунтува,
докато този ден отплува.
Гневи се, гневи се срещу гибелта на светлината!
На третата нощ Том Гюрдин започна да свиква с живота на басейна. Най-важното, което научи бе, че всяка жена, която не е могла да си намери подходяща компания сред мъжката част, е твърде срамежлива или прекалено пияна, за да му създава проблеми. Такива обикновено отпращаше с усмивка и леко избутване с лакът. Стига да не спира да свири, всичко беше наред.
За разлика от него Тифани и другата постоянна сервитьорка, Белинда, бяха изложени на постоянни атаки от мъже и жени. Някои от тези предложения бяха добронамерени, други — почти груби. Без да дава вид, че ги следи, Гюрдин беше само ням свидетел на безбройните пощипвания, прегръдки, потърквания и дори кратки прониквания, на които бяха подложени двете момичета, само за час. Нито едно от тях не извика, нито изглеждаше застрашено от удавяне, стига да успееше да задържи дъха си за повече от трийсет секунди. След едно прибързано притичване на помощ през първата вечер от страна на Гюрдин — което предизвика само всеобщ смях, — той реши, че не е негова работа да се меси. Понякога обаче оставаше изненадан, че кръвта в басейна не е повече.