— Господ ми е свидетел, че се опитах да го сторя, месир.
Месир?…
Къртни натисна спусъка и първият изстрел проехтя оглушително в затвореното пространство.
Отвърнаха им с цяла канонада от изстрели.
Някъде към края на втората смяна на Гюрдин онзи мъж започна да се навърта около него и да гледа ръцете му върху клавиатурата. По това време активността в басейна бе спаднала и посетителите наблягаха на алкохола.
Мъжът обаче не пиеше.
— Трудно ли е? — попита той след няколко минути.
— Кое да е трудно? — подметна Гюрдин през рамо, без да спира да свири.
— Да се свири със завързани ръце.
— Ами, трябваше да ги вържа. Инак все изплуват на повърхността. Пречеше ми да поддържам ритъма.
— А как се справяш с ниските и високите тонове?
— Въжетата се плъзгат отдолу под клавиатурата. Ето, виждаш ли?
— Аха. Но ако трябва да се пресегнеш за нещо. Като да се почешеш по задника, например?
Гюрдин се засмя.
— Няма начин.
— Хубаво.
Острието на ножа се забоде над левия му бъбрек. Проникна достатъчно дълбоко, за да потече кръв.
— Как успя да се вмъкнеш с оръжие?
— Кой казва, че нося оръжие?
— А какво забоде там?
— Парче стъкло. На дъното се въргаля доста натрошена стъклария. Чистачите хич не си гледат работата. Някой клиент може да пострада.
— Или пианистът.
— Това имах пред вид.
— Добре де, какво искаш? Да ме убиеш тук? Или някъде другаде?
— Искам да дойдеш с мен. Без много шум. Като стари приятелчета. Повярвай ми, с това парче стъкло и дори с голи ръце мога да те нараня много лошо. Ако ме принудиш.
— Вярвам ти.
— Тогава приключвай със свирнята.
Гюрдин досвири края на пиеската. Никой в басейна не забеляза, че е претупал половината партия. Когато изключи клавониката, Тифани вдигна глава от бара.
Том й се усмихна и се прозя възпитано.
Тя се огледа и кимна.
Той измъкна китки от примките на въжетата.
Острието се впи на още половин сантиметър между ребрата му.
— Все пак трябва да си взема дрехите. Отзад са, в стаята.
— Взел съм ти едни, които сигурно ще ти станат.
— Колко предвидливо.
Дрехите, които непознатият му бе осигурил, щяха да го лишат от възможността да се възползва от някои дребни предмети, които в последно време имаше навика да носи в джобовете си: половин метър яка жица, игла за рибарска мрежа, парче от бръснарско ножче. Все дреболии, които едва ли щяха да бъдат засечени от метален детектор, нито биха изглеждали странно в джоба на един мъж. Но с тях се чувстваше уверен, защото би могъл да направи малки чудеса.
Гюрдин излезе от басейна пръв. За миг му хрумна да опита заден удар с крак. Дали противникът му бе готов за неочаквани обрати? Том си представи как стъкленото острие разпаря крака му от глезена до коляното. Колко далеч ще избяга с ранен крак?
Дали Тифани и Белинда могат да му помогнат? Изтощени от нощната работа, на пет метра от него, през вода?
Мъжът би могъл да изнесе Том навън и никой не би им обърнал внимание. Онази нощ нещо подобно се случи с една жена пред погледа на Гюрдин.
Той продължи покорно.
В съблекалнята мъжът спря пред едно шкафче. Вътре имаше пълен комплект дрехи, включително бельо, чорапи, копринена риза, вратовръзка и обувки, при това истински анахронизъм — стари, италиански, кожени. Никаква синтетика.
Освен това имаше голяма хавлиена кърпа — от истински памук, — с която му предложиха да избърше силиконовата паста. Непознатият определено бе помислил за всички подробности.
Всъщност, оказа се, че похитителите са двама, защото в съблекалнята ги очакваше друг мъж, който не остана изненадан от ситуацията.
Гюрдин се избърса и облече дрехите. Бяха му по мярка, включително и обувките.
— Къде отиваме?
— Долу на пристана. Чака ни катер.
— Няма ли да ми завържете очите?
— Не се налага.
Лош признак. Завържат ли ти очите, това означава, че все пак има надежда да те върнат обратно. Но инак най-вероятният изход е смърт.
Долу до пристана се поклащаше турбинен катер, каквито обикновено използваха контрабандистите. Корпусът му бе дълъг поне петнадесет метра и широк пет. Кабината беше съвсем тясна — по едно място от всяка страна на двигателя. Пултът за управление беше от дясната страна.
Двамата похитители и Том прекрачиха на борда и първият зае мястото зад пулта, като настани Том до себе си. Идеята бе ясна — в случай че, докато пътуват, Том опита да предприеме нещо, щеше да бъде изхвърлен назад, където го очакваха бясно въртящите се витла на турбините и неминуема смърт.
А може би просто щяха да го метнат през борда? Докато си задаваше всички тези въпроси, мъжът се пресегна и го стегна с обезопасителните колани. Вместо катарами за бързо освобождаване бяха поставени катинари.