— Няма ли да дойдете с мен?
— Не е необходимо.
— Какво искате от мен?
— Върви към светлината. — Мъжът посочи мъждукащата точка, като трепкащо сияние от свещ, между дюните.
— Ами ако побягна? Ще ме застреляте ли?
— Да си видял оръжие?
— Не, май не съм.
— Върви към светлината. Сега това е единствената разумна посока за теб.
Той излезе на сухия пясък и се наведе да изчисти обувките и крачолите си.
Катерът изчака търпеливо седмата, най-голямата вълна, повдигна се върху нея като изхвърлено на брега дърво и се плъзна навътре в морето. Веднага щом се озова на дълбоко, двигателят забръмча с нарастваща сила. От задната част на турбините изригнаха пламъци, катерът се завъртя рязко и се стрелна в океана, където тъмнината го погълна.
— Върви към светлината — повтори Гюрдин и закрачи по топлия, фин пясък.
Александра се облегна на меката като възглавница седалка на поршето. Беше се подпряла с коляно на вратата за по-голяма устойчивост при завоите. Проследяващото устройство в скута й примигваше равномерно. Откакто излязоха на шосето, оранжевата точка престана да се отдалечава.
Тя погледна скоростомера: 195 километра в час. Може би това, което видя, не е било катер, а малък хидроплан. Ако е така, нещата се усложняваха.
— Единственото, което можем да направим, е да караме покрай брега и да се опитаме да останем в обхвата на неговото излъчване — подметна Хасан, сякаш беше прочел мислите й.
— Ами ако го изгубим?
— Тогава, както казват американците, „ще изгубим делото на живота си“. Опитвам се да реша какво ще правя в такъв случай с теб.
— Бихме могли да изчакаме ново превъплъщение.
— Ти можеш, вероятно. Аз — не.
— Да потърсим друг обект тогава. Сигурно по света ще намерим още подходящи приемници.
— Нашият приемник е тук — Хасан се пресегна и чукна екрана на уреда, за да подчертае думите си. — Това е оригиналът, който не подлежи на дублиране.
— Още не е потвърден — възрази тя.
— Не е необходимо. Французите го потвърдиха сами — чрез действията си.
Хасан вдигна телефона и набра номера, като натискаше бутоните с показалец. Изчака сигнала и заговори на арабски. С тих, нетърпящ възражение глас той указваше пунктове за атака и отстъпление, необходима екипировка, персонал и начин на действие. След това се заслуша, вероятно докато отсреща повтаряха указанията. „Тафадал“4 — рече накрая и затвори.
— Ако успееш да върнеш Гюрдин… — обърна се той към Александра.
— Когато го върнем — поправи го тя.
— Ако… Тогава ще ти позволя сама да се позанимаеш с него. Докарай го толкова близо до смъртта, че да видиш блясъка й в очите му. Това може би ще го накара да концентрира силата си, да се пробуди.
— Хасан, не съм сигурна, че идеята ти е добра.
— И защо смяташ така? — попита той рязко, ядосан, че му противоречи. Гласът му звънна на метал.
— Защото този е късметлия. Откакто го запознах с Камъка, се промени — стана проницателен и бърз. Вече не е примитивно животно, реагиращо на конкретен дразнител. Той мисли. Започва да вижда. Опасен е.
— Е, и?
— Може да ме убие, Хасан!
— Какво от това? Ти си по-стара от него и по-силна. Измисли някакъв начин да се защитаваш.
— Единственият начин е да съм достатъчно далеч от него, когато някой го накара да се пробуди.
Известно време пътуваха в мълчание. Трепкащата светлина на оранжевата точка озаряваше брадичката й.
— Не се ли тревожиш, че може да ме убие?
— Тревожа се, разбира се. Но дали това ще ме спре? Не мисля.
— Но ако ти помогне да преместиш обекта…?
— Тогава съм готов да те загубя.
— Разбирам.
Мракът на купето се сгъсти около пея.
Сура 5
Преследване в пустинята
Виж основата преобърната на тоз Небосвод,
под него всички умни хора уязвени са!
Виж дружбата на чашата с шишето,
устни върху устни, а между тях протича кръв!
Старците бяха полегнали върху парфюмирани възглавници и телата им отдъхваха в меки, копринени халати, разтворени на гърдите, където стърчаха посивелите им косми.
Потънал в сънливата пелена на дрогата, Масуд Едноокия се закикоти безсмислено. След това се разтърси от конвулсии, които завършиха с хриплива кашлица.
Хасан, който беше едновременно най-младият и най-старият в стаята, ги наблюдаваше изпод вежди. На младини, когато той беше събрал Убийците от пустинята, пушенето на хашиш бе само средство. Най-бързият начин да откъснеш един млад човек от семейството му, да му дадеш топлина, когато скалните пещери, в които го принуждаваш да се крие, изглеждат най-студеното място на света, да успокоиш желанията му, да го утешиш, когато с течение на времето разбере, че е изгубил завинаги връзката с най-близките си хора и те го смятат за престъпник.