Господството щеше да приключи с хаоса, който бе оставила след себе си Първата световна война — войната, която трябваше да сложи край на всички войни. Но дори след нея Убийците продължаваха да следят събитията по света от върха на своята планина. Нови битки щяха да се водят в полетата около тях — първо египетските, а сетне и сирийските армии щяха да се опитат да сложат ръка на тази страна. Войната щеше да се разпростре от границите на Ливан на север и да насади анархия и беззаконие в една държава, чийто народ бе живял в мир и съгласие хилядолетия.
Свещената земя щете да се превърне в безводна пустиня, в убежище за партизани и разбойници. Но дори тогава Убийците щяха да наблюдават от своята планина.
Файл 07
Свалете маските! Свалете маските!
Него Могъщата сила
от небесната вие запокити
в пламъци адски сред ужасни руини
към бездънната гибел.
Главният портал на електростанцията бе взривен с експлозивна сила, далеч по-голяма от тази на „Сий Спароу“. Двете половини на портата бяха изработени от стоманени решетки е дебелина три сантиметра, които се плъзгаха върху специални колелца. Силата на взривната вълна бе смачкала тези решетки в нагънати полусфери от меридиани и паралели и бе изтръгнала портите от релсите, по които се местеха. Бетонните колони на портата лежаха натрошени на парчета от двете страни на пътя. Отвсякъде стърчаха дебели болтове и арматурно желязо. Гюрдин успя да разгледа тази картина на поражението на светлината на далечните прожектори, докато нападателите притичваха през образувалия се отвор. По-близките светлини и лампи бяха строшени при взрива.
— Какво използвахте този път? — обърна се Гюрдин към Итнейн. — Термоядрена граната?
— Господарят Хасан бе приготвил многозарядна бомба за поразяване на бункери.
— Противобункерна бомба — срещу стоманена врата?
— Ако се вгледаш внимателно… — Итнейн спря на пътя, наведе се и посочи с пръст, — ще забележиш очертанията на основите. Това тук е централният стълб, за който са се закотвяли двете крила на вратата.
— Противобункерна бомба — повтори замислено Гюрдин. — Защо не използвахте шперц?
— Господарят бързаше.
Гюрдин погледна напред към ниските сгради, където се помещаваше административният отдел. Зад него, щръкнала като канара над рибарско селище, се издигаше сградата на централния реактор. В района цареше пълна тишина.
Шестте километра ходене пеш, като двама от войниците носеха останалия запас от ракети, ги лишиха от възможността да присъстват на сцената на главното действие и предизвика изоставане от графика, начертан от Итнейн. Групата прекоси предпазливо открития паркинг за посетители и спря пред широките панорамни прозорци на рецепцията. Итнейн и един от хората му продължиха напред. Те пресякоха невидим инфрачервен лъч, вратите се отместиха назад — и се разпаднаха сред дъжд от блестящи диаманти.
— По дяволите! — изруга Итнейн, отскочи назад и повдигна крака, за да се предпази от острите парчета. Стъклата очевидно се бяха напукали от взривната пълна и само гравитацията и силите на сцепление ги бяха задържали в предишното положение.
Гюрдин огледа осеяния със стъкла под.
— Трябва ли да заключим, че нашият господар Хасан не е минал по този път? — попита той сухо. — Тази сграда не беше сред целите му.
— А сред нашите ли е?
Итнейн не отговори — той продължи напред, а натрошените стъкла хрущяха под обувките му.
Гюрдин го последва, но далеч по-внимателно — стъклото изглежда беше бронирано, защото парчетата му бяха едрички, със заострени като бръснач ръбове. Спокойно можеха да прережат тънките подметки на старомодните му обувки.
Във вестибюла ги посрещна серия от врати, снабдени с метални детектори и фосфорни надушватели. Едните търсеха оръжие, другите — експлозиви, но и двата уреда сега бяха угаснали и замрели.
— Къде са пазачите? — попита Том.
— Охраната на централата е предимно механична — обясни Итнейн. — Шумът, който вдигнахме отвън, привлече половината от кучетата, действащи в периметъра. След това ракетите ни обезвредиха електрониката им. — Итнейн махна с ръка на север. — Ей там някъде. От другата страна на централата.