За Илайза това щеше да е краят на търсенето. Глуха улица. Празна станция.
Другия изглежда възприемаше тази пречка като лично предизвикателство. Той се затвори в себе си за няколко секунди, сякаш обзет от гняв, след това издаде нова цифрова заповед до комуникационния модул — този път команда до лазерния усилвател, разположен върху кабела малко преди мястото на прекъсването.
Лазерът нададе пронизителен писък и увеличи потреблението си с 1 000 процента. Предпазителите му запушиха и изгоряха. Но преди уредът да замре напълно, той изстреля импулс от кохерентна светлина с мощност приблизително десет вата.
В единия от четирите прекъснати кабела опираше тъничка нишка от другата страна на прекъсването. Отсамният край излъчи интензивния светлинен сноп като топлинен лъч, който разтопи тънката като косъм стъклена нишка и запои с капката й прекъснатото място.
След това Другия поднови търсенето си и този път стигна до самия край на линията. Успешният завършек бе отбелязан с почти човешко задоволство.
Гюрдин вдигна ръка, за да предпази очите си. Вече си представяше как плътта ще започне да се отделя от костите му под влияние на интензивната топлина и ще ги остави покрити с тънък слой опечено месо.
В този момент Итнейн се пресегна и го дръпна от вратата. Останалите се прилепиха към стените, встрани от пътя на радиацията, която нахлуваше през отвора.
— Какво видя? — обади се пръв Итнейн.
Гюрдин се завъртя слепешката към мястото, откъдето долетя гласът.
— Ярка светлина. Като пламък, по чисто бял.
— Може би реакторът е избухнал? Гюрдин обмисли това предположение.
— Не мисля. Нямаше да сме живи.
— Тогава какво беше това?
Том Гюрдин се опита да сглоби парчетата от картината, която бе зърнал за миг. Въпреки ослепителната си яркост, лъчистата сфера изглеждаше… някак обуздана. Сякаш реакторът се намираше в нормално състояние на функциониране.
Но какво би могло да породи тази светлина в нормално състояние?
Гюрдин знаеше, че термоядрената централа Мейс Ландинг повтаря — в далеч по-голям мащаб — същата реакция на лазерно сливане, каквато се използвате при детонацията на ракетите „Сий Спароу“.
Вляво от вратата би трябвало да са разположени редици от лъчеви отражатели, чието предназначение е да разделят пулсациите на гама-лазера, „прогарящи“ йодно-титаниевия филм. Отражателите бяха подредени в кръг около централната секция, за да предават уловените лъчи в лазерните усилватели и накрая да ги съсредоточават върху сферичната централна камера.
Стъклените мъниста, изпълнени със смес от деутерий и тритий, бяха доста по-едри от тези в ракетите „Спароу“ — двадесеткилограмови кълба с размери на волейболна топка. Един сравнително прост механизъм изстрелваше тези топки на равни и точно измерени интервали, синхронизирани с лазерните пулсации, за да попадат във фокуса на лъчите. Стъклото се изпаряваше и компресираше сместа до температурата на сливане точно както ставаше при ракетите — но с изходна мощност, равняваща се на 500 килотона.
Оставена без контрол, разширяващата се топка от високотемпературна плазма от реакцията би могла да изгори стените на камерата, да разруши сградата и да остави кратер на мястото на централата. Но Гюрдин знаеше, че отвътре камерата е облицована с мощни електромагнити, създаващи невидимо поле, което задържаше и канализираше разширяващата се плазма. Полето имаше преднамерено несиметрична форма с отвор в едната полусфера, откъдето ударната сила на термоядрената експлозия се прецеждаше през тесен канал в стената на камерата. Накрая на процеса магнитното поле се затваряше напълно, изтиквайки остатъка от плазмата, за да освободи камерата за следващия цикъл.
Оттук нататък струящата от камерата енергия преминаваше през сложен комплекс от магнитно-хидродинамични фунии, топлообменници, парогенератори и турбини за високо и ниско налягане.
По такъв начин огнената топка, която Гюрдин бе видял, макар и да не беше част от технологичния цикъл, притежаваше сходен произход — аномалия в задържащото магнитно поле с размер не повече от един милиметър. Може би операторите се нуждаят понякога от извеждането на малък пламък от разширяваща се плазма за проба и качествен контрол? Миниатюрен протуберанс, но по-ярък от слънце по пладне.
— Някой изпуска плазма от камерата — обяви внезапно Гюрдин.
— Защо?
— За да ни попречи да влезем през вратата.