— Какво да направим?
— Да намерим друг път.
— Но господарят Хасан сигурно…
— Зная — въздъхна Гюрдин. — Той иска да минем оттук. Добре тогава. Дръжте глави ниско и прикривайте очите си с длан. Веднага щом влезете през вратата, свийте надясно покрай стената и се измъквайте колкото се може по-бързо в тази посока. Не поглеждайте назад при никакви обстоятелства.
Итнейн кимна, примера му последваха още неколцина араби. Тези, които разбираха английски, преведоха на останалите. Итнейн незабавно наведе глава и се обърна към вратата.
— Почакай! — Гюрдин едва успя да го улови за ръкава. — Нали каза, че може да ни причакват в реакторната зала?
— Е, и?
— Точно това правят, приятелю.
Итнейн неочаквано се усмихна.
— Няма проблем. Имаме гранати, доста мощни. Експлозията от тях ще спре плазмения изблик и ще отвлече вниманието на хората, които се опитват да ни попречат.
Палестинецът произнесе няколко думи на арабски и протегна ръка. Хамад измъкна от вътрешния джоб на куртката си метална сфера и я положи върху дланта на своя водач. Итнейн я стисна в юмрук, наведе глава и се обърна отново към вратата.
— Почакай малко, приятел — Гюрдин го задържа за втори път. — Каква е мощността на тази граната?
— Нула цяло, нула два килотона. Защо?
— Мисълта да метнеш два тона динамит и да ги последваш с незащитеното си тяло не поражда ли в теб известни колебания? Може да се окаже доста опасно.
— Не ме е страх — гордо заяви палестинецът.
— Знам. Но помисли какво има там вътре: работещ реактор, стотици тонове чувствителни механизми, които карат да циркулира нагорещена плазма, оказваща налягане от хиляди тонове върху квадратен сантиметър. А ти искаш да метнеш вътре граната.
— Предполагам, че камерата е подсилена с броня.
— А какво ще кажеш за вентилационните клапани, електрическите вериги и циркулационните помпи? Представяш ли си как ще подейства взривът на магнитната примка?
— Разбирам накъде биеш — кимна Итнейн, след това преведе думите му на своите сънародници. Те ококориха очи. — Какво предлагаш, Том Гюрдин?
— Е, аз не съм кой знае какъв стратег…
— Вече взе думата.
— Добре, щом настояваш. По двама едновременно ще скочат отляво и отдясно през вратата. Падате по корем, с готови за стрелба оръжия. Заемате позиция зад всяко прикритие, което видите, и стреляте по всичко, което прилича на човек.
— Така ще изгубя хора — възрази Итнейн.
— Метнеш ли граната вътре, ще изгубиш половин Ню Джърси.
— Съгласен — неохотно отвърна арабинът. — Фасал! Хамад! — Итнейн им преведе инструкциите на Гюрдин, като си помагаше с жестове.
Двамата войници кимнаха и заредиха автоматите. След това заеха позиция недалеч от вратата.
— Тръгвай!
Гърбовете им изчезнаха в сиянието. Други двама вече заемаха местата им.
— Тръгвай!
Двама по двама палестинците заемаха позиции и скачаха през вратата. Засега отвътре не се дочуваше стрелба. Накрая Гюрдин и Итнейн също застанаха до вратата.
— Напред! — извика Итнейн.
Гюрдин се наведе и скочи срещу заслепяващия блясък. Светлината в помещението беше толкова ярка, че нямаше и помен от сенки. Той съгледа фигурите на останалите членове на групата — седяха на пода, захвърлили оръжия. Всички бяха втренчили очи отвъд яркото сияние на плазмата, което Гюрдин можеше да закрие с ръка дори от толкова късо разстояние. Той почувства върху кожата си огнения му дъх.
Теоретичните му познания върху работата на лазерно-ядрения реактор не бяха достатъчни, за да преодолее смайването си пред размерите му.
Когато погледна за пръв път през вратата огненият език изглеждаше съвсем близо и на височината на очите, но това се оказа оптическа илюзия, дело на изкривената перспектива при наблюдение откъм коридора.
Вратата не водеше към пода на помещението, а се отваряше към широка тераса с перила, отвъд която в самотно великолепие царстваше огненият протуберанс.
Камерата, в която се помещаваше, беше грамадна.
Положена в шахта с дълбочина десетина метра, камерата вероятно имаше диаметър от поне четиридесет метра. Дебели, бели тръби стърчаха от нея като забодени в сладолед сламки. На равно разстояние от повърхността всяка от тръбите извиваше под прав ъгъл и продължаваше към северния край на сградата. Цял комплекс от стоманени подпори, въжета и носачи поддържаше снопа от бели, хоризонтални тръби и лазерните отражатели. Самите отражатели се простираха чак до далечния край на сградата, извиваха обратно, кривваха навътре, следваха подпорната структура, правеха още една дъга и изчезваха надолу. Гюрдин знаеше, че някъде сред джунглата от подпорни съоръжения е скрит главният гама-лазерен излъчвател, спусъкът, който отприщваше цялата тази енергия.