— Присъдата трябва да бъде изпълнена! — промърмори палачът.
Затворникът се обърна към него:
— Тогава подай ми чашата.
Екзекуторът му поднесе бокал от тъмен нефрит, пълен с отровно вино.
— Изпий го до дъно! После продължавай да се движиш, докато усетиш, че краката ти се подвиват, след което легни на леглото.
Осъденият пое бокала без видима емоция, приковал погледа си в Амеротке. После мълчаливо го вдигна като за наздравица, след което отметна главата си назад и изпи до капка отровното вино.
Амеротке сподави разтърсилата го тръпка. Всеки път нещата се повтаряха. Повечето осъдени изпиваха отровата, сякаш изпадаха в транс, оставяйки се в ръцете на наближаващата тъмнина. Той тихо се помоли палачът да е свършил добре работата си: да е сложил достатъчно количество отрова във виното, така че агонията да не продължава заради пропуск или небрежност от негова страна. Амеротке се загледа в пода. Дълбоко в себе си разбираше терзанията на осъдения. Самият той неведнъж се бе съмнявал, че красивата му съпруга е обичала и може би още обича друг мъж. Мъж, който днес ще се изправи пред него като обвиняем. Да, съдията знаеше, че капитанът от царската гвардия Менелото, обвинен в престъпна небрежност при изпълнение на задълженията си към фараона, някога бе ухажвал любимата му Норфрет. Сетос се окашля и сепна Амеротке, откъсвайки го от мислите му. Очите и ушите на фараона раздвижи краката си, сякаш искаше да се освободи от обзелото го напрежение. Затворникът продължаваше да снове напред-назад с подрънкващи вериги.
— Налегна ме умора! — изпъшка мъжът. После се отпусна на леглото и додаде: — Не чувствам нозете си! — екзекуторът свали сандалите на осъдения и стисна пръстите на краката му, а после притисна с ръка прасеца на легналия. — Водата на смъртта залива тялото ми — прошепна осъденият. — Погрижете се за уреждане на дълговете ми.
— Ще бъде сторено — рече Амеротке.
Една от задачите на съда се състоеше да секвестира наличните богатства и собствеността на осъдените и да изплати всички предявени искове, преди оставащата част да бъде предадена в Дома на среброто — хазната на фараона.
Мъжът на леглото бе обхванат от конвулсии; тялото му се изви в дъга, след което се отпусна неподвижно. Палачът притисна ръката си до врата му.
— Пулсът на живота спря — обяви той.
Амеротке въздъхна.
— Справедливостта в името на фараона възтържествува — заяви Сетос.
После той се поклони и напусна Дома на смъртта, последван от Амеротке; двамата продължиха по коридора към мястото, където ги чакаха Асурал и Пренхое. Едва след като се изкачиха обратно по стъпалата и влязоха отново в малкия преден двор, Сетос стисна китката на Амеротке и попита:
— Е, как е благородната Норфрет?
— Добре е.
— „Като нощта са черни плитките й“ — подхвана Сетос стих от една поема, — „подобно кичури от черно грозде“.
— Хубава, както винаги — отвърна Амеротке с надеждата, че зорките очи на неговия колега няма да доловят и следа от обида.
— Тя бе близка приятелка на Менелото, нали?
— Драги ми Сетос, ти винаги удряш бързо и право в целта. Да, някога Менелото бе чест гост в моя дом. А днес ще го съдя.
— Прочете ли свидетелските показания и доказателствения материал, които подготвих като главен обвинител? — очите на Сетос оглеждаха внимателно Амеротке.
Асурал и Пренхое вървяха на крачка зад тях и внимателно следяха изражението на своя началник. Амеротке насочи Сетос към малкия фонтан, чийто звук на плискаща вода щеше да приглуши разговора им.
— Да, прочетох ги и смятам, че на свидетелите може да се вярва.
— Както винаги! Имаш ли някакви угризения във връзка с изправянето на Менелото пред съда? Убеден ли си, че е трябвало да положи повече грижи, а?
— Днес ще проучим по-внимателно доказателствения материал — предпазливо отвърна Амеротке. — Ще изслушаме свидетелите и едва след това аз, драги Сетос, ще взема решение.
Главният обвинител се разсмя. Той се поклони насмешливо и рече:
— Заслужавам укора ти. Предай моите поздравления на благородната Норфрет! — после пристъпи встрани и си тръгна, припявайки тихо химн в чест на Амон Ра.
„Хитър е“ — помисли си Амеротке. Сетос беше много близък приятел и пръв довереник на фараона. Като върховен жрец и служител на Амон Ра той бе също духовен съветник на бившата царица майка. Каква ли бе истинската цел на Сетос — дали само да отмъсти за смъртта на приятеля си, или като член на Дома на тайните преследваше по-високи облаги? Амеротке се загледа във водата. Според дворцовите слухове главният обвинител се бил заловил неохотно със задълженията си, но някой от постоянното дворцово присъствие го подтиквал и принуждавал.