Выбрать главу

Храмът на Маат бе любимо място за поклонение на жителите на Тива, а и от други места. Въздухът бе изпълнен с шумен брътвеж на различни езици и всевъзможни диалекти и с различни аромати: мирта, тамян и мазила за богаташи, с миризма на готвено или на плодородна пръст. Слънчобрани, ветрила и напоени с парфюм пера се опъваха и размахваха, за да донесат мъничко хладина в жестоката жега. Амеротке следваше поклонниците с приведена глава. Не желаеше да бъде разпознат, особено от писарите в съда. Всички следваха Дромос, пътя на богомолците и поклонниците, който отвеждаше до главните порти. От двете му страни се намираше по една редица сфинксове с лъвските тела и глави на хора, бикове или овни. Амеротке мина през централния портал, около който се бяха струпали писари с импровизирани писалища в скутовете им. Всеки от тях, въоръжен с перо и свитък папирусова хартия, подканяше евентуалните клиенти за написване на жалба или петиция, която беднякът можеше да продиктува, за да я връчи на жреците при храма.

Храмът на Маат бе не само молитвен дом. В него се помещаваха няколко съдебни зали заедно с голямата Зала на двете истини. Амеротке забърза през залата с колоните, подпиращи покрива; те бяха облицовани със златни пластини, а носещите им плоскости, боядисани в ярки цветове, бяха оформени като лотосов цвят. Съдията винаги се бе възхищавал на красотата, изпълваща това място: обсипан сякаш с истински звезди таван и под, чиито багри оставяха у преминаващия усещането, че върви по вода. Излезе от страничния вход и пое по пътеката, която се спускаше към Дома на живота — академията, в която извършваха проучванията си лекарите, астролозите, архивистите и учените при храма. Той прекоси откритото пространство на парка и се насочи към свещения басейн пред Червения параклис — малък олтар на богинята, предназначен само за главните съдии и за жриците от храма на Маат. Над арката пред басейна бе изрисуван Амон Ра, прекосяващ небесата в златната си ладия. Амеротке спря на място и изчака ритуалното приближаване на един от по-низшите жреци.

— Какво желаете, господарю Амеротке?

— Искам да се пречистя.

— Грях ли сте сторили? — прозвуча официалното питане на другата страна.

— Всички хора грешат — отговори пак според изискванията на традицията Амеротке. — Аз обаче искам да потопя цялото си тяло в истината, да очистя устата и да умия сърцето си.

Жрецът посочи с ръка свещения басейн, пречистван от накацалите наоколо ибисови птици.

— Богинята чака! — каза тихо жрецът.

Амеротке свали дрехите си, пръстените и гръдното украшение. Накрая махна и препаската от слабините си и подаде всичко на жреца, който го положи на седалка от базалтов камък. Амеротке слезе по стъпалата. Басейнът бе облицован със зелени плочки, а изпълващата го вода, идваща от извор, танцуваше с отблясъците на слънчевата светлина. Той пое дълбоко въздух и затвори очи. Вдъхна дълбоко чистия въздух, протегна едната си ръка към жреца и пое няколкото зърна самородна сода, които мъжът му подаде. Чак тогава се приведе, отпусна се и заплува бавно, оставяйки цялото си тяло потопено във водата. После отвори очи, като не спираше да се наслаждава на хладната вода, която отми нечистотата, изостри сетивата и мисълта му и възстанови онова усещане за равновесие и хармония, така необходими му за трудния и опасен казус, който го очакваше. После се обърна и заплува умело като риба към стъпалата на басейна. Излезе от водата и леко отърси тялото си. Взе широките ивици от ленено платно от ръцете на жреца и се избърса. След като се облече, Амеротке отпи от малка чаша вино, примесено с мирта, и влезе в Червения параклис.

Мястото бе тъмно; огряваше го единствено светлината от алабастрови вази поставени на лавици по стените. Още с влизането му към него затътри нозе възрастен жрец с кадилница в протегнатите си ръце. Издигащият се от нея дим бе гъст и силно ароматен. Старецът поведе Амеротке към олтара и двамата спряха пред наоса. Съдията вдигна поглед към изработената от злато и сребро статуя на Маат и легна с лице към земята пред нея. Сведе глава доземи, после приседна на петите си.

— Ти, Амеротке, следваш ли пътя на истината? — започна с ритуалния въпрос възрастният жрец.

— Положил съм клетва за това. Следвам пътя на справедливостта и истината.