Амеротке примигна възхитен: как майсторски Главният обвинител Сетос извъртя нещата така, че да обезоръжи главния аргумент на защитата — че смъртта на фараона е дошла по божествена повеля!
Очите и ушите на фараона продължи:
— Да, защото всеки от нас е натоварен с грижи и задължения към обичния син на Амон Ра. И капитан Менелото е трябвало да бди над сигурността му, да се грижи добросъвестно за безопасността на личния му кораб „Слава на Ра“!
— Събрали сме се тук — намеси се Амеротке, като извиси глас — да установим истината, защото смъртта на Тутмос II е тежък удар по царството на Двете земи. Скръбните вопли отекват от делтата чак до Черните земи отвъд Първия праг. Моля, изложете конкретно вашите доказателства за престъпната небрежност на Менелото!
Сетос потри ръце и се загледа в тавана:
— Ето фактите — обяви обвинителят. — Царският кораб „Слава на Ра“ спира на кея в Тива. Божественият фараон слиза от поставения там трон. Напуска каютата си и се качва на паланкина, с който е пренесен през града. Мнозина от присъстващите, ощастливени да зърнат божественият му лик, забелязват, че фараонът не изглежда добре: силно уморен е и явно обезпокоен от състоянието на държавните дела. А в действителност, когато божественият крак е стъпил на пода в „Слава на Ра“, в него е забила зъбите си отровна змия. Когато фараонът пристига в храма на Амон Ра, отровата вече е овладяла тялото му. Той припада и умира.
— Къде е бил привързван на кея платноходът, преди да стигне до Тива? — запита Амеротке.
— Само когато фараонът е посетил пирамидата на Хеопс в Сакара. В останалите случаи просто е бивал закотвян в талвега.
Амеротке насочи цялото си внимание към Менелото:
— Служил ли си като капитан в гвардията на божествения фараон?
— Разбира се.
— И сигурността на „Слава на Ра“ е била твое задължение, така ли?
— Да.
— Претърси ли каютата на фараона за аспиди и скорпиони?
— Да, както за човешки, така и за онези, истинските, които пълзят по земята! — не закъсня ядният отговор.
Един от писарите се изкикоти и Амеротке мигом го закова с поглед.
— Менелото, осъзнаваш ли сериозността на обвиненията, които са предявени срещу теб?
— Да, ваше благородие — неохотно бе изречено обръщението. — Освен това познавам опасността да се озовеш срещу добре въоръжен враг. Не съм проявявал небрежност. Не съм виновен за никакво престъпление. Царският платноход бе претърсван от носа до кърмата както при Сакара, така и след всяко от другите хвърляния на котвата. Нито веднъж не бе намерена отровна змия!
— В такъв случай, ваше благородие — намеси се Сетос, — нека капитанът от гвардията да ни каже какво е било установено след кончината на обичния ни фараон?
— Кажи му го ти! — отсече Менелото. — Изглежда, че знаеш всичко!
— Ваше благородие — обърна се Сетос към Амеротке, — призовавам нашия пръв свидетел.
Процесът продължи своя ход. И двете страни поискаха да бъдат изслушани свидетелите им. Защитниците на Менелото се заклеха, че той е верен и добросъвестен служител и воин, че е претърсил най-внимателно каютата на царския платноход, че винаги се е грижел за безопасността на фараона. Обвинителят Сетос запази спокойствие и призова други свидетели, които заявиха, че капитанът не го е сторил. И всички те един подир друг положиха клетва пред Маат, че казват истината. Несигурността на Амеротке нарастваше едновременно с броя на свидетелите. Нещо определено не се връзваше. Той безусловно вярваше, че Менелото е изпълнил най-добросъвестно задълженията си. Гвардейците, които бяха претърсили кораба, бяха обаче открили усойница с назъбени като щит люспи по кожата на главата под подиума за трона. Отровната змия била убита, а мумифицираното й тяло бе представено в съда.
— Ваше благородие? — Амеротке вдигна глава. Сетос го гледаше със странно изражение. — Какво има? Нима показанията на свидетелите са объркващи?
Амеротке прихвана с пръсти брадичката си, за да прикрие леката си усмивка. После погледна към двора, където слънчевата светлина отслабваше; бе излязъл лек бриз.
— Наистина съм объркан, уважаеми Сетос — отговори той бавно. И тутакси зърна първата промяна в израза по лицето на Менелото. Надежда ли бе това? Или изненада? Нима Менелото наистина вярваше, че Амеротке би си послужил със свещения знаков печат на съда, за да разчиства лични сметки? — Объркан съм, защото — предпазливо продължи той — свидетелите на капитана се кълнат, че той е не само истински професионалист, но и съзнателен офицер и че е претърсил царския кораб от носа до кърмата преди отплаването от Сакара. Но, от друга страна, почитаемият Сетос и неговите надеждни свидетели твърдият, че са претърсили „Слава на Ра“ в присъствието на неговия капитан и са открили и убили голяма отровна змия. Но как можем да бъдем сигурни, че въпросната змия е причинила смъртта на фараона?