Сетос му хвърли хладен поглед и рече:
— Царската каюта е била направена от най-скъпо платно, опънато на стълбове и повдигнато в предната част, за да се открива гледка пред взора на божествения фараон. Тронът и табуретката за краката са били качени на кух подиум, където очевидно се е била скрила змията. Фараонът сигурно е бил застанал до подиума, готов да се прехвърли в паланкина, но когато царският платноход е допрял о кея, разтърсването вероятно е разбунило змията, тя е забила зъбите си, след което се е скрила обратно на тъмно в подиума, където е била и намерена.
— Тогава защо фараонът не е припаднал веднага?
Сетос се поклони с думите:
— Следващият свидетел ще отстрани объркването ви: Пией е лекар в царския дом.
Амеротке кимна:
— Познавам Пией и съм сигурен, че е отличен експерт.
Лекарят пристъпи напред. Съдията отлично знаеше, че известният дребен мургав мъж се слави като любител на клюки и като страстен колекционер на дребни луксозни вещи. За състоянието му говореха десетките пръстени по ръцете му и масивните огърлици около врата му. Пией се поклони, измърмори клетвата и приседна отдясно на Амеротке, без да бърза.
— Знаете ли защо сте призован тук? — попита го съдията.
— Лично полагах грижи за здравето на божествения фараон — отговори Пией с рязък гърлен глас.
Въпреки богатството и образованието си лекарят никога не забравяше за скромния си провинциален произход. Той се огледа наоколо, обръщайки нагоре ръкавите на ленената си дреха, сякаш отправяше предизвикателство към всеки, дръзнал да му се присмее или да го подиграе.
— В деня, когато божественият пое във вечното си пътуване — зададе следващ въпрос Амеротке, — повикаха ли ви в храма на Амон Ра?
— Отидох там непосредствено след залез, както повелява ритуалът.
— И се заловихте с подготовката на фараона за неговия път към хоризонта, така ли?
— Точно така. А също потърсих и причината за смъртта му.
— Защо? — прекъсна го Амеротке.
Пией рязко се дръпна назад с разширени от изненада очи.
— Фараонът имаше припадъци. Страдаше от божествената болест: беше епилептик — почти запелтечи Пией. — Прецених възможността да е в припадък и да се намира в едно от състоянията на дълбок сън, съпътстващи тази болест.
— Но случаят бе различен, нали? — запита Амеротке.
Пией поклати глава:
— Душата на фараона бе поела своя път. Пулсът, живота не се долавяше нито на врата, нито при китките. Не можех да си обясня причината за внезапната му смърт — добави той. — Тогава свалих сандалите на фараона и точно там, малко над петата на единия му крак, видях следата от ухапване на змия. Реше тъмноморава, защото зъбите са били забити много дълбоко.
— На кой крак? — запита Амеротке.
— Левия.
Амеротке опря едната си ръка на страничната облегалка на стола:
— Фатално ли е такова ухапване?
— Разбира се. Отровата на щитомордната усойница е изключително силна.
— Кажете ми тогава защо фараонът не се е оплакал, когато е бил ухапан при напускането на царския кораб?
Пией заклати глава напред-назад и навярно щеше да размаха укоризнено пръст към върховния съдия като към учените глави в Дома на живота, ако не знаеше къде се намира:
— Ваше благородие, не бива да забравяте за две неща. Първото е, че любимият ни фараон е щял да влезе след малко в града. Той бе храбър воин и ако е усетил някакво неразположение, длъжен е бил да го скрие. И второ, ухапването може да не е било много болезнено. В много случаи мъже, ухапани от змия, са продължавали пътя или заниманията си, докато отровата е препускала към сърцето им.
— А колко време продължава това „препускане“?
Пией само примигна.
— Ами зависи… — заекна той.
— От какво?
— Може да бъде различно при едни в сравнение с други — избърса потта от лицето си лекарят. — В съответствие е телосложението и с физиката… Не бива да забравяме, че фараонът е бил почти неподвижен до пристигането при храма. А отровата действа толкова по-бързо, колкото повече се движи човекът, в когото е попаднала.