Амеротке си спомни за екзекутирания по-рано днес. После направи знак с ръка, че приема обяснението на лекаря.
— Сигурен ли сте, че раната наистина е била от ухапване на змия? — настойчиво запита Амеротке.
Тогава Пией призова като свидетели онези, които бяха облекли царственото тяло за погребението, и онези, които го бяха прекарали през Нил до Града на мъртвите. Работниците се явиха, положиха клетва и потвърдиха думите на лекаря.
— Представените тук свидетелски показания — пристъпи към обобщаване Амеротке — имат достатъчна тежест за сериозното предположение, че наистина на борда на царския платноход „Слава на Ра“ се е намирала змията, която е ухапала покойния фараон. Макар и да не съм запознат добре с поведението на такива змии, най-вероятно е отровното създание да се е озовало на борда в Сакара, където корабът е акостирал до брега. Според мен е странно, че никой не го е видял, но е възможно влечугото да се е притаило в някой особено тъмен ъгъл. Тогава излиза, че се е случило следното: божественият фараон е имал злата слука да бъде ухапан, скрил е раната си от останалите, но при влизането си в храма на Амон Ра е припаднал и е умрял — Амеротке погледна към Менелото и додаде: — Ти можеш ли да докажеш по някакъв начин несъгласието си с изложените факти?
Капитанът от гвардията на фараона вдигна глава. Съдията зърна тънка усмивка и разбра, че Сетос е паднал в капан. Амеротке помнеше тази усмивка от вечерите, в които тримата с Норфрет играеха на дама: лицето на Менелото оставаше безизразно през цялото време, но точно преди да нанесе решаващия удар и да приключи играта като победител, по лицето му заиграваше същата усмивка. Амеротке примигна. Не биваше да мисли за това сега.
— Да, господарю Амеротке — глухо рече капитанът. Вълни от шепот преминаха през залата. Амеротке вдигна ръка да ги успокои. — Бих искал да бъде призован жрецът Лабда.
— Доведете този свидетел! — извика Амеротке към отвъдната страна на залата.
Асурал въведе накуцващ възрастен мъж с тънки като пръчки крайници и зажълтяла от преживените години кожа. Главата и лицето му не бяха гладко обръснати, както подобаваше на жрец, и това предизвика гласовити подхилвания. Върховният съдия почти веднага забеляза, че старецът не се чувства добре. Мръщеше се при всяко раздвижване на ставите, като беззъбата му уста се присвиваше от поредната болка. Взря се в изображението на Маат, върху което с положена длан се заклеваха свидетелите, и понечи да протегне дланта си, подобна на ноктеста лапа.
— Не се налага да докосвате сам изображението — каза Амеротке. — Ще го направя вместо вас.
— Оказвате ми голяма чест редом с проявено състрадание — рече възрастният мъж с изненадващо силен глас и погледна с мътнобелите си сълзливи очи към съдията. — Заклевам се, че ще говоря само истината, след като ръката ви допре до лика на Маат. Защото не ми остава дълъг престой в тази торба от плът: вече се приготвям за пътуването към шатрите на вечността.
— Как се казвате? — попита Амеротке.
— Лабда и съм жрец на богинята змия Мерецегер.
Сетос се сепна, когато осъзна защо е бил призован старият жрец. Мерецегер бе почитана от работниците, които подготвяха мъртвите в Некропола.
— Но защо сте призован? — не се забави да го притисне Амеротке.
— Както знаете, култът към Мерецегер предполага изучаване на различните видове змии: на онези, които обитават бреговете на Нил, а така също и на изобилстващите из хълмовете и долините около Тива. И като познавач на змиите мога да кажа, че ухапването на щитомордната усойница е едно от най-силно отровните и най-бързо смъртоносните. Лекарите може да твърдят, че придвижването на отровата зависи от бързината, с която се движи жертвата; това по принцип е вярно, но ако любимият ни фараон е бил ухапан от щитомордна усойница при слизането си от кораба, той никога не би стигнал до градските порти. От Нил до храма на Ра разстоянието е много голямо. Божественият е щял да припадне и да умре дълго преди да прекрачи в Тива.
— Откъде знаеш? — сопна се Сетос.
— Такава е истината — отвърна Лабда. — Защо да лъжа? Стар човек съм. Положих клетва. А и няма нещо за змиите, което да не знам.
Амеротке огледа съда. Дори писарите бяха прекъснали работа и гледаха зяпнали Лабда. Ако той казваше истината и ако божественият фараон не е бил ухапан при слизането му от „Слава на Ра“, тогава какво бе причинило смъртта му?
— Претърсен ли е бил паланкинът? — запита Амеротке.
— Сам участвах в щателната проверка — отговори бързо Сетос. — Никаква усойница не би могла да попадне там! И за да изпреваря въпроса ви, уважаеми Амеротке, ще ви кажа, че същото се отнася и за храма на Амон Ра. Всичко това може да бъде потвърдено от любимата съпруга на фараона Хатусу, която го очакваше там заедно с десетки жреци и жрици.