Хатусу излезе от банкетната зала и забърза по облицования с мрамор коридор. В светлината на припламващите от двете й страни полупрозрачни алабастрови лампи оживяваха изрисуваните в червено, синьо и зелено сцени на военни победи при царуването на баща й. Стенописите изобразяваха коленичили в очакване на смъртта си нубийци, либийци и митанийци2 с вързани над главата ръце, сгърчени пред победилия ги фараон, въоръжен с тежък боен кривак и боздуган.
Хатусу ускори крачка. Мина покрай часовите, застанали пред стълбището — царската стража с белите къси поли, вплетени в коланите златни нишки, бронзови маншети около китките и предпазни огърлици на врата, които проблясваха на светлината на факлите. Мъжете стояха неподвижни като статуи, стиснали копие в едната ръка и оцветен в бяло и червено щит в другата.
От време на време царицата се спираше за миг и се вслушваше в звуците, идващи откъм пира. Те отслабваха постепенно, докато се придвижваше към вътрешността на двореца — там, където се гушеше нейният личен параклис, домът за молитва, посветен на Сет, бога с кучешка глава. Тя отвори вратата на молитвения дом и влезе. Свали златните си сандали, пое щипка самородна сода за очистване на устата и вдъхна свещения дим от кадилницата, за да пречисти още веднъж дъха си, преди да се помоли. Факлите бяха угасени, но светлината от алабастровите лампи меко искреше в скъпите мозаични изображения по всички стени, които с картини разказваха как Сет се впуснал да ухажва някаква богиня и от семенната му течност, която попаднала върху земята, поникнали сребърни пъпеши. Хатусу коленичи върху специалната възглавница пред свещената статуя на Сет, заобиколена от изпускащи сладникавия мирис на тамян съдинки от слонова кост с дръжчици във формата на ибис и дива коза.
Хатусу беше дребна и гъвкава: бялата прозирна мантия не скриваше деликатната й фигура. На главата си бе поставила плътна черна перука с три плитки, завъртени надолу по врата. Върху челото й лежеше златен накит с червени линии; на ушите й висеше по една златна аспида3, осеяна със скъпоценни камъни; сребърни и златни гривни обгръщаха китките и глезените й, а от нежния й врат тежко се спускаше изящна огърлица с драгоценни камъни. Хатусу погледна към свещената статуя, вдигна ръце, поклони се доземи и започна да се моли: дано могъщият Сет я спаси от грижите, които я измъчваха сега! Само след дни доведеният й брат и съпруг Тутмос II щеше да се върне в Тива като победител във войната срещу народите, нападнали Египет откъм Голямото море, отвъд делтата на Нил. Но какво щеше да се случи с нея?
Бе получила тайно анонимно послание, в което се настояваше тя да дойде тук в глуха нощна доба, за да получи по-точни напътствия. Тя, величествената съпруга на фараона, чиято красива глава се увенчаваше с диадемата на египетските царици, бе принудена да се промъква като плъх из коридорите на собствения си дворец! Хатусу трепереше от гняв. Как така някой се бе осмелил да привика обичната на фараона в личния й молитвен дом? Но залогът бе твърде голям, изнудвачът знаеше тайна, прекалено страшна за чужди уши. Затова тя не я сподели с никого и се подчини на посланието.
Досега всичко бе вървяло по мед и масло. Да, Тутмос имаше достатъчно наложници и дори една от тях му роди син, когото той призна за свой наследник, но Хатусу продължаваше да бъде неговата царица! Тя беше изкусен майстор в любовта и здраво бе оплела божествения фараон в ложето си. Тутмос обяви, че изживяваното от него удоволствие е толкова силно, че е сравнимо с екстаза на отвъдния хоризонт и с компанията на боговете! Хатусу непрестанно се молеше да зачене. Няколко пъти вече бе поднасяла скъпи дарове в храмовете на Хатор, богинята на любовта, и на Изида, сестрата на Озирис и майката на Хор. Може би не всичко бе загубено! По време на военните си походи на север Тутмос редовно й пращаше писма, запечатани с личния му картуш. В тях, преди да се впусне в описания на войнските си победи по суша и море, той не пропускаше да изрази преливащата си любов към нея. Освен това я бе уведомил за научената от него голяма тайна при посещението си в Хеопсовата пирамида в Сакара. С откровенията на тази тайна той се канеше да промени из основи днешния Египет!
Хатусу приседна на пети. Каква ли беше тази толкова важна тайна? Тутмос страдаше от пристъпи на епилепсия, наричана от жреците „божествен транс“. Всички вярваха, че в такова състояние фараонът получава посланията на боговете и особено на Амон Ра. Дали същото не се бе случило и в студения мрак на пирамидите? Хатусу сключи ръце и склони главата си. И тогава зърна свитъка. Подаваше се съвсем малко изпод свещената статуя. Забравила мигом гордостта и достойнството си, тя припълзя напред и го вдигна. После разви папируса и се вгледа в отчетливите зелени и черни йероглифи. Посланието и скритата в него заплаха накараха съпругата на божествения фараон да затрепери като дете. По цялото й ухаещо на парфюм тяло изби пот.
2
От тогавашното царство Митани, разположено на изток, дългогодишен неприятел на Египет. — Бел.прев.