— Господарке? — Хатусу вдигна очи. До нея седеше Сененмут с две пълни догоре големи чаши искрящо вино. Другите от съвета бяха станали. Сетос разговаряше с двамина от писарите и я гледаше с някакъв странен поглед. Вратите бяха широко отворени, за да пропуснат служителите и прислугата. — Още ли тъжите?
Хатусу взе подадената й чаша.
— Да — отговори тя, но му се усмихна с очи. — Благодаря ти за подкрепата.
— Ако не се чувствате добре — повиши глас Сененмут, — бих ви предложил нощния въздух, който ще ви освежи.
Хванала чашата си с длани, Хатусу го последва на балкона. Налагаше се да следи внимателно този мъж.
— Каква нежна и уханна нощ — започна той. — Сякаш е специално посветена на богинята Хатор.
— А, богинята на любовта — отзова се на думите му Хатусу, но не обърна глава към него. — Не изпитвам особена почит към тази богиня — просветнаха закачливо очите й, — поне засега.
— Защото сте мъдра, господарке. Сега е сезонът на хиената в годината на прелетния скакалец — заговори бързо Сененмут. — Враговете на Египет се стягат в Червените земи отвъд границите ни. Но още по-опасни са змиите, притаени в собствения ви дом…
Сега Хатусу го погледна внимателно. Дали той знаеше нещо за онова, което щеше да се случи? И не я ли шантажираше самият Сененмут?
— Споменаваш за змии — прозвуча хладно гласът й.
— Такава е действителността, господарке — съзнателно наблегна отново на титлата й той и пристъпи по-близо до нея, преди да пошепне дрезгаво: — Трябва да ми се доверите.
— А защо?
— Защото няма друг, комуто да повярвате.
— Рахимере подкупи ли те?
— Опита се.
— И защо му отказа?
— Поради три причини. Първата е, че никак не го харесвам. Втората е, че подкупът не беше достатъчно голям. А третата е, че харесвам вас…
Хатусу избухна в смях:
— Добре, а сега кажи ми истината — премести тя чашата с вино в другата ръка и отри леко пръстите си о неговите: — С какво мога да те подкупя аз?
— С нищо. Но ако успея — с всичко.
Тя му се усмихна през полуспуснатите си клепачи. Заля я вълна на възбуда. До нея бе застанал мъж, който я желаеше така отчаяно, че бе готов да влезе в играта с най-високия залог.
— Тогава, умни ми надзирателю на царските строежи, кажи ми какво се готви да предложи Рахимере.
— Ще препоръча да се изпрати войска на юг и Омендап да я води.
— Ти беше ли със съпруга ми в Сакара?
Сененмут направи отрицателен жест с глава и рече:
— Каква работа може да има един надзирател по строежи при войската?
— Но преди това си бил войник, капитан на ескадрон от колесници. Правилно ли съм осведомена?
— И все пак съм надзирател по строежите, заръчани от фараона — продължи сухо Сененмут. — Както вече казах, Рахимере ще препоръча дислоциране на войски и придвижването им на юг, а вие ще заминете с тях.
— Досетих се.
— Не бива да отказвате — пристъпи съвсем близо до нея Сененмут, загледан над главата й, сякаш двамата разговаряха за нещо маловажно: — Тръгнете с войските — продължи настойчиво той. — Там ще сте в безопасност. Ако останете в Тива, ще загинете. Ще дойда с вас.
— Ако се проваля?
— Проваляме се и двамата.
— Ами ако победя?
— Тогава печеля всичко.
— И дотогава ще чакаш, така ли?
В мъдрия поглед на присвитите му очи засвятка весела искрица:
— Зависи от вас, господарке… Все пак се вслушайте в съвета ми. Ако успеете, поставете въпроса насаме пред негово благородие Амеротке. Заровете го, забравете го — появи се объркване в погледа му: — Единствено боговете знаят защо се забъркахте в тази история!
Сененмут се канеше да продължи, но бе обявен краят на почивката и съветниците заеха местата си. Вратите хлопнаха и Хатусу се сепна. Последва нов псалм в чест на божествения фараон. Жрецът по песенната церемония току-що се бе отдръпнал, когато се разнесе сърцераздирателен писък. Всички извърнаха глава — Ипувер се бе изправил, загледан в ръката си. На масата пред него лежеше личната му торбичка с пръсналите се от нея документи. Ужасена, Хатусу видя отровно змийче, виещо се посред папирусните листи.
Генерал Омендап замахна с изваден нож към влечугото. Пропусна. Змията се изви и отново нападна, този път в бедрото на Ипувер. Омендап бе вече скочил на крака и се хвърли с ножа си напред.