Главният обвинител въздъхна с раздразнение и се изправи. Поклони се на съдията и излезе бавно от Залата на двете истини. Амеротке щракна с пръсти, за да се разпореди, че заседанието на съда продължава с разглеждането на други дела. Сетос сигурно бе искал да останат двамата насаме, за да обсъдят казаното, но съдията бе решил да се държи настрана от хлъзгавите интриги в царския съвет. Ако от двореца поискаха мнението му под клетва, щеше да каже, че според него божественият фараон е бил убит, а смъртта на командира Ипувер е събитие от същата верига. Но кой бе освободил Менелото? Дали някой не бе издал заповед за бързо прекратяване на смущаващия с много неща процес, така че въпросът да бъде отложен и бързо забравен? Или пък Менелото, уплашен от невъзможността за справедлива присъда, бе организирал бягството си с помощта на свои приятели?
Амеротке прие малката чаша с разредено вино, предложена му от Пренхое. Отпи и му я върна, след което огледа писарите, които не спираха да се въртят по местата си.
— Заседанието на съда продължава — обяви Амеротке. — Пристъпваме към разглеждане на следващото дело.
Писарите никога нямаше да забравят този предобед. Върховният съдия Амеротке действаше не само бързо, но и твърдо. Една жена, убила пеленачето си, бе осъдена да отнесе мъртвото му тяло на пазарния площад и да остане там седем дни пред очите на целия град. Към петима пияници, уринирали в свещения басейн при храма на богинята на любовта Хатор, бе разпоредено да се приложи кратката процедура: те бяха свалени в Дома на мрака, разсъблечени и бичувани. Един търговец, продавал развалено месо, причинило смъртта на двама клиенти, бе осъден да заплати непосилно висока глоба, след което да му бъде отнето правото, да продава за цяла година. Към обед Амеротке прецени, че е раздал достатъчно справедливост в името на божествения фараон: съдът бе разпуснат. Той стана от мястото си все още леко ядосан, след което влезе в малкия страничен параклис. Свали от гърдите си украшението на Маат и изведнъж се сепна — от мрака в отсрещния ъгъл се появи фигурата на млад мъж, облечен като жрец. Амеротке забеляза якото му телосложение и високомерно килнатата на една страна глава.
— Нямаш право да влизаш тук — каза му той и се обърна.
— Как, благородни Амеротке, да не би паметта ти да е отслабнала?
Амеротке го погледна отново и се усмихна:
— Понаедрял си, драги Сененмут, но очите и гласът ти… Мога ли да ги забравя? — те стиснаха ръцете си. — Все пак това помещение е мой личен параклис — припомни му съдията.
— Ето защо съм тук — обясни надзирателят на строежите. — Нося поздрави от нейно височество господарката Хатусу, вдовицата на фараона.
— Знам коя е Хатусу! — в този миг Сененмут пъхна в ръцете му малък папирусен свитък.
Амеротке го разви. Видя личния подпис и печат в долния край и ги целуна. Поканата бе кратка и ясна: „Негово благородие Амеротке и нейно благородие Норфрет са поканени на банкет в царския дворец тази вечер, когато върховният съдия ще получи официалния пръстен и печат, символизиращи приемането му за член на царския съвет.“
— Изненадваща чест — вдигна Амеротке глава, но Сененмут бе изчезнал.
Слънцето полягаше на запад, заливайки града с умиращите си лъчи, когато Амеротке и застаналата до него в колесницата Норфрет се спуснаха към Дома на милион години, разположен на брега на Нил. Норфрет бе много приятно изненадана от голямата чест, оказана на съпруга й.
— Трябва да приемеш — бе настояла тя, стискайки го за ръката. — Амеротке, независимо дали ти е приятно или не, вече си влязъл в политическите игри на царския съвет.
— Целта им е да ми затворят устата — възрази леко ядосан съдията. — Да ме накарат да млъкна или да ме купят. Бягството на Менелото е достатъчно смущаващо събитие за един ден, да не говорим за внезапната смърт на командира Ипувер.