— Доказателство? Къде е доказателството? — дразнещо процеди Сетос. — Думите ти все още не доказват нищо.
— Мислел си, че всичко ще бъде покрито в суматохата — отговори Амеротке. — По някое време обаче си се усъмнил, че аз постепенно се приближавам до истината. Освен това си си дал сметка, колко опасен е бил старият Лабда. Познавал е семейството ти и е знаел за специалната ти подготовка. Той също е трябвало да замлъкне. Отишъл си в светилището му и си го убил, като умело си подмамил и мен на същото място. Ти махна дъските от мястото им. Сигурно след месеци са щели да намерят онова, което хиените са щели да оставят от мен. Още една загадка, която да дообърка мислите на хората и да подхранва слуховете в Тива — спря за миг Амеротке. — Щял съм да изчезна така, както е трябвало да се случи и с Менелото. На амеметите е било поръчано да го отведат в Червените земи, да го убият и да скрият трупа му. Цяла Тива е щяла да го брои за избягал престъпник. Объркване след объркване! Водачът на амеметите ли разнасяше онези восъчни фигурки като предвестници на смъртта? А, между другото, той каза ли ти, че Менелото е успял да избяга? — вместо да отговори, Сетос сви устни, готов да изръмжи. — В качеството си на обвинител в името на фараона — продължи Амеротке — не може да не си знаел как да установиш връзка с гилдията на убийците. Със сигурност си им платил добре, за да последват войските в очакване на удобния момент за удар върху мен, Омендап или Хатусу — събра в едно ръцете си Амеротке. — Знам голямата тайна — изрече тихо той. — Изчетох стелата в Сакара — спря тук Амеротке за малко, без да сваля очи от Сетос. — Те влязоха след мен и Менелото. По този начин си осигурих всички необходими ми доказателства. Един от тях е задържан.
— Всички са мъртви! — отряза Сетос и затвори очи, осъзнал ужасната си грешка.
— Лично ли отиде там? — попита Амеротке. — Мина ли по тайните коридори? — Сетос приседна с кръстосани крака и наведена глава. — Е, уважаеми, погледни фактите — настойчиво продължи Амеротке. — Като царски обвинител несъмнено си знаел за амеметите. Бил си близко доверено лице на божествения Тутмос. Като начеващ жрец си бил капелан изповедник на царицата майка Ахмозе. Не може да не си знаел за нейните фантасмагории във връзка със зачеването на Хатусу. Бил си на кея в деня на завръщането на фараона в Тива. Присъства на съдебното заседание, когато възрастният жрец направи връзката, загатвайки за родителите ти. Знаеш достатъчно за змиите. Бил си и на местопрестъплението, довело до смъртта на Ипувер. Аменхотеп е вярвал в теб и без съмнение се е отзовал на поканата ти, въпреки че е бил потиснат и прекомерно вглъбен в себе си. Нищо не ти е пречело да бъдеш в близкото обкръжение на генерал Омендап, така че присъствието ти около личния му багаж не е предизвикало подозрение. Сега не съм пред теб в качеството си на съдия, но ако се намирах в Залата на двете истини, без съмнение щях да постановя, че се налага да чуя отговора ти по представените доказателства.
Сетос потри лицето си и леко се усмихна.