Хвърли пратката на масата в преддверието и се качи в стаята си.
В кухнята Хедър наливаше чай за всички. Отдавна се разделиха с практиката да се събират в трапезарията. Отсъствието на обединителния им център доведе до, общо взето, разпадане на реда в комуната. Членовете й се хранеха, когато огладнееха, често пъти хапваха нещо и на крак. Задълженията не се спазваха като преди. Пералното помещение беше пълно с дрехи, които чакаха да бъдат прострени, отчаяният звън на хлопатара на Калипсо показваше, че козата често остава гладна.
Хедър подаваше огромния буркан с мед на всички и продължаваше тъжния си разказ за грубостта на Джанет, но внимаваше в думите й да няма и следа от критичност.
— Видях колко е разстроена и се опитах да разбера причината. Само така мога да й предложа позитивното зърно. Вместо това тя се обърна срещу мен. — Докато разбъркваше меда в чашата на съпруга си, очите й се напълниха със сълзи. Той я пое с благодарност и стисна съчувствено пръстите й. Тази сутрин носът му, макар и все още подут, започна да губи драматичната си червенина. Добре заздравяваха и малките порезни рани.
— Вероятно се тревожи за Трикси — отбеляза Мей.
— Естествено — съгласи се Хедър. — Разбирам я.
Поне се опитвам да я разбера. Проблемът е, че винаги съм досадно нормална. Но когато каза, че не съм никаква лечителка…
— Не си лечителка ли? — Кракът на Кей едва не се изхлузи от стойката, на която бе опрян.
— Не вярвам Джанет да е искала бъде груба — обади се и Арно. — Всички в момента сме доста напрегнати. Аз например много се тревожа за Тим.
Момчето наистина се беше променило драматично, и то не към добро. Пускаше в стаята си само Арно. През останалото време я държеше заключена. Не позволяваше на Арно дори да дръпне завесите на прозорците му. Очите му бяха подути и покрити с жълти гурели. Когато Арно се бе опитал да смени калъфката на възглавницата му, се наложило да откопчи пръстите на момчето един по един, като през цялото време му говорел тихо и спокойно.
— Никой няма да ти навреди, момчето ми. Защо не ми кажеш от какво те е страх. Виж, в стаята няма никой друг. — Милвал челото му, говорейки: — Знаеш, че на него там горе няма да му хареса, ако те види в това състояние.
След това му обяснил, че сега двамата с Мей са собственици на къщата и те ще се грижат винаги за него.
— Дали пък да не се обърнем към някого от болницата за съвет относно състоянието на Тим? — попита Мей.
Кен и Хедър се спогледаха стъписани. Никой от тях не очакваше да чуе подобна еретична мисъл под този покрив, при положение че разполагат с толкова мощни енергийни източници. Вестта за тежкото заболяване на Учителя вчера ги съсипа. Не можеха да повярват, че той е обърнал гръб на техните средства и е потърсил помощ от традиционната медицина.
— Ще се почувства предаден за пореден път — каза Арно, колкото и да не му се искаше да противоречи на своята любима.
— Разбирам те. Аз самата не обичам да търся помощ от лекарите. Ох, защо Учителя не е тук сега?
— Той ще се прероди отново, Мей — обади се Кен.
Никой не изпита кой знае каква утеха от това обещание.
По същото време точно над главите им Джанет се бе свила върху тясната седалка пред прозореца на стаята си. Все още не бе отворила плика — въртеше го с разтреперани пръсти. Клеймото беше от град Слоу. Почеркът бе на мъж, макар и някак неуверен. Дали пък не грешеше? Все едно, очевидно си бяха близки — иначе защо ще си пишат толкова често? Тъкмо тази близост създаваше увереността, че човекът може би знае нещо повече за местонахождението на Трикси в момента.
Понечи да разпечата писмото, но спря. Ами ако след като са така близки, човекът не е написал адреса си? В такъв случай напразно нарушаваше личното пространство на Трикси. Нямаше смисъл да го прави, ако не открие адрес, на който да я потърси, за да се опита да я убеди да се върне. Искрено вярваше, че няма да чете текста. Престраши се и разпечата плика. Оттам извади един-единствен лист.
„Скъпа моя Трикс,
Няма да повярваш, но Хеда си замина. Истина е. Звънни ми или направо ела.