Выбрать главу

Настъпи обичайната неприятна тишина след такава забележка, която впрочем не се чуваше за първи път в този дом.

За да потуши напрежението между родителите си, Къли се усмихна на баща си и продължи да пита:

— Великият бял вожд, онзи, когото прободоха с ножа, той ли е основната ти грижа?

— Определено. — Главният инспектор пое дълбоко дъх, за да разсее раздразнението си. — Със снежнобяла коса, сладкодумен. Няма човек от групата, който да не го е обожавал.

— Според древните римляни добрият оратор обикновено е и добър човек.

— Ами. — Главният инспектор изплиска чая си, от който току-що бе отпил, и остави чашата на масата. — Нашият случай май не е този. Проучването ми доказа, че е лежал в затвора за измами. — Беше започнал да се пита как ли щяха да реагират последователите на Крейги, когато разберат тази малка подробност от миналото на своя духовен водач. От опит обаче знаеше, че щом някой предпочита да остане глух за фактите, нищо не е в състояние да го разубеди.

— Тръгвам. Тази сутрин трябва да взема Гавин. Морийн ще води бебето в клиниката на преглед и той е без кола. Ще се наложи да изслушам всички досадни подробности около развитието на Талиса Лиан.

— И ти беше същият — усмихна се Джойс.

— Аз ли?

— Носеше снимки на Къли и ги показваше и на съвършено непознати хора.

— Глупости. — Той хвърли поглед към дъщеря си и й намигна. В отговор тя прие позата на филмова звезда пред камера — разтворени устни, потрепващи мигли, брадичка, подпряна на едната длан.

— Беше сладко дундесто създание — подхвърли той, преди да затвори вратата.

Филия препечен хляб прелетя над рамото му и се удари в рамката.

Беше вече в преддверието, когато чу гласа на дъщеря си:

— Да не забравиш за довечера, татко…

В интонацията на момичето долови отдавна забравен намек за детските й години, когато бащите на повечето й приятели присъстваха на всички тържества, представления и състезания, за разлика от нейния баща. Помнеше сълзите й, своята вина, а и гнева, че са го накарали да се чувства виновен. Всичко това поставяше Джойс в позицията на неизменния буфер. Това изтощаваше жена му и от време на време тя избухваше. Двамата продължаваха да се обичат, но никак не им беше лесно.

Потърси ключовете за колата из джобовете си и се провикна:

— Довиждане!

— Какво ти става? — попита Джойс и седна. Обърна лице към единственото си дете, което вече се бе скрило зад вестника. — Недей да четеш вестник, когато ти говоря, Къли. — Протегна ръка и го дръпна.

— Стига да може, ще бъде тук. Знаеш го. Достатъчно много се самообвинява, за да го товариш с лошото си настроение. Не го притискай.

— На мен ми е по-лесно, така ли?

— Редно е да признаеш, че през последните три години ти не беше тук на рождения си ден. Миналото лято се опитахме да се свържем с теб, а ти беше заминала за Мароко.

— Сега е различно, защото става дума и за моя годеж. — Къли пусна вестника на пода. — Винаги си на негова страна.

Променила настроението си, и то за части от секундата, което изненадваше и очароваше, но и вбесяваше обожателите й, тя се усмихна лъчезарно, наведе се към лицето на майка си и й лепна сърдечна целувка.

— Извинявам се. Съжалявам. Горката ми майка. Пак на топа на устата. — Завъртя се на пета и от прага на кухнята обяви: — Отивам да си взема душ.

— Какво ще правиш тази сутрин? — провикна се майка й след нея с напразната надежда този момент на близост да продължи, но съзнавайки, че е отлетял безвъзвратно.

— Ще отида да видя бебето на Диърдри. — Огромните крака с лакирани в розово нокти вече трополяха нагоре по стълбите. — После имам среща с Нико пред спирката на метрото в Ъксбридж. — Към четири часа ще бъдем тук, за да ти помогнем.

Джойс си представи каква ще е тази помощ. Опита се да надвика шума на водните струи:

— Донесете нещо за ядене от „Сейнсбъри“. Вкъщи има само осем фаршировани с пикантен сос яйца.

— Добре.

Джойс се върна в кухнята и започна да разтребва съдовете от закуската, мислейки си, че двамата с Том все по-рядко са наясно кога дъщеря им играе роля и кога наистина е тя.

До обед оставаха още няколко часа, но вече беше толкова горещо, че едната страна от лицето на главния инспектор се охлаждаше от вентилатор, а по другата се стичаха вадички пот. Навсякъде се виждаха разтворени вестници, чиито първи страници изобилстваха с информации и снимки, свързани с убийството в Господарската къща.