Цяла сутрин служителите в полицията изслушваха по телефона „информации“ и дори „решения“ на случая. Един човек дори твърдеше, че духът на убития Артър Крейги му се явил с определено послание.
Но много от обажданията бяха от полицейските служби: Джордж Бълард съобщи, че Джим Картър е взимал метрадинозол — медикамент, действително напълно несъвместим с алкохола; Арно Гибс разреши на господни Клинч от адвокатската фирма, приела завещанието на Артър Крейги, да се обади и да съобщи какво съдържа завещанието на Крейги; истинският Кристофър Уайнрайт, вече получил повишение в телевизионния център на Уайт Сити, потвърди напълно историята на Андрю Картър: познавали се от ученическите си години, през онзи ден наистина се срещнали и обядвали заедно. Нолийн, съседката на Андрю от Ърлс Корт, също потвърди, че в деня, когато чичо му е починал, са закусвали заедно. Барнаби не можеше да се похвали с някакъв успех относно информацията за връзките на, Андрю с „Блекпулс Голдън Майл“, но негови колеги продължаваха да търсят.
За момента изобщо не виждаше връзка между двете убийства, колкото и да се изкушаваше да я търси. Придържайки се към фактите обаче, беше абсолютно сигурно, че Картър е направил някакво откритие („Анди, случи се нещо ужасно…“) и скоро след това е бил бутнат надолу по стълбите. Два месеца по-късно бе убит и Крейги. Не беше изключено Учителя да е имал някаква роля в първата смърт — госпожица Кътл не беше сигурна кой точно е прошепнал чутата от нея реплика за аутопсия. Ако предположим, че не е бил Крейги, дали пък той не беше открил нещо ужасно, станало причина за неговото ликвидиране.
В такъв случай причината едва ли беше наследството на Гамлин, защото Силви беше споделила с главния инспектор по време на първия им разговор, че е предложила на Учителя парите от своя попечителски фонд седмица преди рождения си ден — близо месец и половина след смъртта на Джим Картър. Увери го, че освен тях двамата никой друг не е знаел за парите. До появата на Гай в къщата, разбира се. Погледът на Барнаби неволно се спря на книжата пред него. Както обикновено, докато мислеше задълбочено, ръката му механично бе рисувала фигури върху листа отпред. Папрати, цветя, изящни растения. Този път къдравите листенца на орхидеята наистина се бяха получили добре.
Между фигурките видя и няколко пъти написани думите „попечителски“ и „фонд“, които като че ли държаха да напомнят за себе си. Незнайно защо, се подразни, сякаш не му беше ясно всичко, свързано с тези пари. Настойчивостта на момичето да се отърве от тях, престореният (поне по думите на Гай) отказ на Крейги да ги приеме.
Главният инспектор откъсна листа и го хвърли в кошчето за отпадъци. Двете думи обаче продължаваха да играят пред очите му. Дали пък не искаха да напомнят и за нещо друго, свързано с тях — например „доверие“, „вяра“, „грижа“? Точно това, от което момичето е било лишено в живота си до момента на срещата си с Крейги. Или Крейги е убит от човек, който, откривайки истинската му същност под маската на благородство, се е почувствал измамен и предаден? А защо да не е жертва на някоя негова измама в миналото? Крейги трябва да е знаел кой е. В такъв случай бил ли е нащрек спрямо опасността, която представлява този човек?
Трой влезе в кабинета с доклада от лабораторията. Въпреки високата температура навън, сержантът, както винаги, бе с безукорно чисти и изгладени дрехи, ризата му — закопчана догоре и пристегната с вратовръзка с деликатна щампа. Подаде листовете и се извърна да включи портативния телевизор, за да чуе новините в единайсет.
В момента на екрана вървеше интервю с госпожица Томбс, служителката в пощата на Комптън Дандо. Жената нямаше какво да каже нито за случая Гамлин, нито за обитателите на Господарската къща.
Трой изключи апарата и извърна лице към началника си, който съзерцаваше с невярващ поглед листовете пред себе си. Очевидно нещо го беше изненадало. Сержантът приближи и взе доклада, за да го прочете. След няколко минути възкликна:
— Това е невъзможно! Изсмислили са си го!
— При науката не е възможно.
— Ще го проверим, нали?
— Разбира се.
— Какво ще правим, ако се окаже вярно?
— Нищо, връщаме се отначало. — Главният инспектор дърпаше ожесточено горните копчета на ризата си, сякаш не му достигаше въздух.
Фелисити беше станала и бе облякла дрехите, които Мей й избра. Преди да й обуе удобните пантофи, тя масажира с ароматно масло ходилата и глезените на жената. Кожата й се видя суха като пергамент. Глезените й не бяха по-дебели от китката на Мей.
— Ще трябва да те поохраним, мила — усмихна й се тя. — Домашно приготвен хляб, плодове, зеленчуци.
— Не мога да ям хляб — с извинителен тон отбеляза крехката жена. — Много сте любезна наистина, но трябва да остана в досегашния си размер.
— И защо?
— Ами… — всички познати на госпожа Гамлин носеха дрехи с този размер и наддадяха ли малко, бързо тичаха в козметичните центрове, за да се освободят от придобитите килограми. — Не зная.
— Ще направим всичко възможно да ти помогнем да се съвземеш, Фелисити, но се налага и ти да помогнеш. Чака те дълга и упорита работа.
— Да, Мей, — съгласи се, но мисълта, че от нея се очаква някакво усилие, доста я плашеше. Откакто се помнеше, участието й във всички събития около нея бе единствено финансово. Тук, явно, нямаше да е така и тя се ужасяваше.
— Засега ще се постараеш да се храниш малко повече. Ще видим какво ще правим, когато поукрепнеш.
Жената протегна кокалести пръсти и Мей ги улови между топлите си, ухаещи на ароматни масла длани. Доближи тънката ръка до устните си и я целуна, Фелисити почувства как по вените й потича топлина.
— Нали вече нямаш от онзи бял прах, който толкова цапа носа ти?
— Свърших го.
— Това е добре. Тялото, Фелисити, е храмът на безсмъртната ти душа. Не го забравяй. И не бива да го рушиш и нараняваш. Сега е време да вървя в кухнята, за да помогна на Джанет с обяда. Ще има чудесна супа и ти ще хапнеш от нея.
Мей не завари Джанет в кухнята въпреки обещанието, което момичето даде на закуска. Ето защо запретна ръкави и започна да реже зеленчуците. Замисли се какви подправки да сложи, за да изостри апетита на Фелисити. Спомни си за съветите на Брат Ателстан, според чиито твърдения шафранът „прави хората весели“. В книгата на уважавания мъдрец пишеше също, че дозата трябва да е подходяща. Даваше пример и с един норвежки мистик, който прекалил с количеството и умрял, смеейки се. Мей се отказа и посегна към кутийката с дафинов лист.
Щом супата завря, тя я остави да къкри на тих огън и отиде да търси Джанет. Стаята й беше празна. Видя бележка, подпряна на един том с произведенията на Паскал, прочете я и тръгна към телефона. След изчезването на Трикси изрично ги бяха предупредили да съобщават за всичко необичайно.
— В бележката й, инспекторе, пише, че е почти сигурна къде ще открие Трикси; отива да я търси и ако не се върне до довечера… искам да кажа, Джанет ще се обади, за да ни съобщи какво става… Няма защо. А вие как се чувствате? Как е момчето, с което дойдохте…
Връзката прекъсна и тя се запъти да съобщи на останалите от комуната за новото развитие.