Огледа се на отсрещния тротоар и видя магазин за хранителни стоки. Оттам излезе натоварена с торби, претъпкани с вкусни, отдавна забравени деликатеси и с олекнала с още петдесетина лири банкова сметка. Пак извади инструкциите.
Тръгна в указаната посока и с всяка измината пресечка навлизаше във все по-запуснат и мръсен квартал. Сградите, край които минаваше, й се виждаха все по-празни и необитаеми. Никой не се показваше по прозорците, в дворовете нямаше никакво пране. Вярно, кофите за боклук бяха препълнени и от тях се носеше забележителна воня. Очевидно отдавна никой не ги беше изпразвал.
В една от пресечките забеляза изненадващо оживление. В дъното на улицата стояха група младежи на мотоциклети. При появяването й те засвиркаха и задюдюкаха. Мина й през ум да ги попита как да стигне до „Севънтийп Уотърхаус“, но бързо се отказа. Само след минута мотоциклетите вдигнаха пушилка около нея и профучаха толкова близо до ръката й, че тя неволно изпусна някои от торбите. Това предизвика огромно веселие в групата, която бързо изчезна от погледа й. Отново настъпи изнервяща тишина.
Почти беше загубила надежда, че ще намери сградата, когато я видя пред себе си. Пусна торбите на земята, за да си почине и да ги нареди по-добре. Кутията с шала пъхна под мишница, за да й е подръка. Огледа се за някакъв надпис на звънците или на пощенските кутии в преддверието, но драсканиците не й помогнаха и тя реши да се изкачи по етажите на няколкото входа на въпросната сграда. Вдигна торбите и пое нагоре. Гърбът я болеше, торбите се удряха в прасците й, кутията под мишницата се впиваше в тялото й. Някъде между етажите едва не стъпи в купчина човешки екскременти — така се стресна при опита си да ги прескочи, че разпери ръце да запази равновесие и кутията с безценния шал се изплъзна и полетя надолу в отвора на стълбището. Разстроена до сълзи, тя изкачи оставащите няколко стъпала и се стовари тежко на площадката. Не можеше да се изкачва повече. Поне не с всичките тези торби. Дали да не ги остави на стълбите и когато се срещне с Трикси, да се върнат да ги приберат?
Огледа се и забеляза встрани от стълбищната площадката арка към нещо, подобно на балконче. Изправи се и затътри торбите в отдалечения му край. Не щеш ли, от прозореца с изглед към балкончето срещу нея изскочи едрата глава на немска овчарка, която лаеше яростно. Джанет отскочи настрани и изпищя.
Викът й накара събралите се пред входа на кооперацията момчета с мотоциклетите, които срещна преди малко, да вдигнат глави. Погледнати отгоре, й заприличаха на ярко обагрени насекоми.
Тя продължи да се изкачва, доволна, че вече може да разчита на опората на перилата. Докато стигна четвъртия етаж, торбите й изчезнаха. На петия чу как мотоциклетите се отдалечават. Погледна през прозореца на стълбището: между колелата на мотоциклетите се въртяха краищата на зеления копринен шал.
Трикси се прилепи по-плътно до кокалестия гръб на своя любим. Докато през последните двайсет и четири часа се прегръщаха и любеха, и заспиваха, и отново се прегръщаха, тя подскачаше неспокойно при всеки шум отвън. Продължаваше да се страхува да не би онова чудовище, жена му, да се прибере внезапно.
Когато ги завари последният път, заключи Виктор в банята и се нахвърли върху Трикси. Изхвърли я насинена и кървяща навън, отключи съпруга си и го смаза от бой. Едро женище беше тази Хеда.
Няколко дни прекара при сестра си. Тогава случайно забеляза обява за сбирки, организирани от Ложата на Златния ветрогон в Комптън Дандо. Замина при тях и остана. Звънеше често по телефона на Виктор, но чуеше ли гласа на Хеда, затваряше. Беше му съобщила местонахождението си и така той знаеше къде да й пише от време на време.
В стаята бе душно и миришеше на останалата от снощи храна. Вчера отпразнуваха заминаването на Хеда с някакъв професионален борец. Наоколо нямаше никакви нейни вещи. Значи може би наистина се бяха отървали. Въпреки всичко Виктор продължаваше да нервничи и да подскача при всеки шум отвън.
След няколко изпити бири Трикси най-неочаквано попита:
— Какво ще кажеш, ако ти кажа, че съм убила човек?
— Красиво малко коте като теб! — възкликна той, взе я на коленете си и започна да я гъделичка.
А Трикси си мислеше как, ако Хеда се появи, ще й го каже и тя непременно ще прочете в очите й, че е вярно.