— Името ми не е Кристофър, а Андрю Картър. Джим Картър е мой чичо.
Любопитството прерасна в смайване. Въпросите заваляха като градушка. Няколко минути бяха нужни на главния инспектор, за да ги накара да млъкнат. Последен се укроти Кен — не спираше да пита какъв смисъл има да се представяш за някой друг.
Андрю им разказа за писмото, за лекарствата, които е взимал чичо му, за присъствието си на заседанието при изслушване на свидетелите — всичко.
— Усещах, че някой ме дебне — заключи той и погледна Барнаби. — Просто не знаех кой е. Снимката, за която ви казах при предишната ни среща, бе скрита под купчина ризи. Видях, че е преместена. Скоро след това дойде и първото нападение. Тежкото метално гюле, което бе бутнато от покрива, когато излизах от къщата. Тогава излъгах къде е паднало гюлето — Не на плочата, на която бе стъпила Мей, а на една плоча по-назад.
— Тогава не ми казахте нищо.
— Но аз ви казах, инспекторе — провикна се Мей. — Казах ви при първия ни разговор.
— Нещо не си спомням…
— Много добре си го спомням, настояхте да се придържам към въпроса ви в кой момент точно е паднало гюлето.
— Ааа, да.
— Не ми беше удобно да настоявам. Не допусках, че трябва да се придържам към определена процедура. По подобен начин ме отклонихте и във вашия кабинет.
Трой тайно се зарадва на смущението, видимо обзело началника му, още повече че самият той би се държал точно така по време на разпит на свидетели.
— Защо продължихте да криете самоличността си? — обърна се Барнаби към Андрю.
— Прецених, че ако продължавам да се правя на нищо неподозиращ, ще бъда в по-голяма безопасност.
— Нещо не ми се връзва. Защо го споделихте с мен?
— Защото започнахте да ми задавате въпроси, на които нямаше как да не отговоря.
— Как ще докажете, че случилото се не е случайно съвпадение?
— Веднага отидох на покрива. През всичките тези години металната топка е била закрепена на повече от половин метър от ръба. На всичкото отгоре между комините открих метален прът.
— Същият, който е използван и днес?
Андрю кимна унило. Изглеждаше наистина съкрушен.
— Прибрах го и го скрих в обора на Калипсо. Вчера още беше там. Тази вечер обаче го нямаше. Разбрах, че който го е взел, се готви да ме нападне. Оказа се, че това е Тим.
Членовете на комуната си размениха погледи на дълбока тъга.
— Не е бивало да го криеш, Кристофър. Голяма грешка.
— Вече трябва да го наричаш Андрю — напомни Хедър.
— Утре — добави Кен — ще вляза в контакт с Универсалния разум, за да му дадем ново астрално име.
— Нямах чувството, че ме грози кой знае каква заплаха. Оглеждах се, задавах въпроси, преглеждах стаята на Джим, но не откривах нищо.
— Значи ти си бил… Онази нощ?
— Да. Много съжалявам, ако съм те изплашил, Мей. Чух, че прозорецът ти се отваря, и затова избягах.
— Е, поне тази загадка се разплете. А другият ми въпрос, инспекторе… Онзи откъс от дочутия разговор. Излиза, че подозренията на Андрю не са неоснователни.
— За какъв разговор става дума? — Умората сякаш беше изчезнала от лицето на младия мъж. — Какъв разговор? Между кого и кого?
— Не е ясно кой е събеседникът, господин Картър — обади се Барнаби. — Но очевидно е имало тревога, да не би да бъде направена аутопсия на трупа.
— Знаех си.
— Недоумявам кой е искал да навреди на Джим — намеси се Суами. — Той беше толкова мил и внимателен човек.
— Според мен е заподозрял някаква нечестна игра тук — опита се да обясни Андрю.
— За никаква игра не може да става дума — обади се Кен. — Тук има единствено любов, светлина и покой.
— И лечение — допълни Хедър.
— Да не се увличаме — предложи Барнаби. — По-добре да обсъдим какво се случи тази вечер. Как започна всичко? Какво правехте на покрива?
— Бях в стаята си. Кен и Хедър отидоха до селото.
— Само да обясня — кракът на Кен трябва да се раздвижва системно — уточни грижовната съпруга.
— Сузи заведе Мей и Арно до болницата, защото той претърпя злополука.
„Господи, ужаси се Трой, ако тези тук преживеят и ден, без да се случи нещо, ще решат, че е дошъл краят на света“.
— Отидох в стаята си и се зачетох. Не бях виждал Тим от доста време насам. Както и останалите, между другото, с изключение на Арно. След около половин час някой ме извика.