— Нищо не можеше да се направи. Единствената ни мисъл тогава бе как да предпазим Тим. Полицията несъмнено щеше да иска да знае обстоятелствата, свързани с падането. Учителя предположи, че Тим ще бъде обвинен в нападение и понеже положително щяха да го обявят за „невменяем“, едва ли би попаднал в затвора, където щеше да е заобиколен от хора като онези, довели го до сегашното му състояние, но щяха да го настанят в заведение за душевноболни. Щяха да го тъпчат с успокоителни, за да не вдига шум, около него щеше да има само луди хора. Та той беше само на двайсет и три! — възкликна Арно развълнуван. — А тук се чувстваше толкова щастлив! Мислехме си, че ако сме достатъчно бдителни и го наблюдаваме отблизо, няма да се случи нищо такова. — Погледна Барна би. — Ала очевидно съм грешал.
— И то как! — почти процеди през зъби Барнаби. Сърдеше се на Арно, но този яд бе несравним с яда, който изпитваше към себе си. Не можеше да си прости, че от страх да не разстрои прекалено Тим, докато го разпитваше, не спомена името на Учителя, а сега беше твърде късно. Случката на стълбището явно бе разстроила момчето, но пелтечейки несвързано за нещастен случай, то е имало предвид не смъртта на Учителя, а предишния инцидент. — Известно ви е, предполагам, че лъжесвидетелстването е подсъдно?
— Да… промълви Арно. Всички очакваха той да се разплаче всеки миг. С разтреперани пръсти ровеше из джобовете си за носна кърпа.
Суровият поглед на главния инспектор не се отделяше от него. Знаеше, че не може да подведе Гибс под отговорност, но нищо не пречеше да го накара да се поизпоти за ден-два. Или за една-две седмици.
— Продължавайте. Какво стана после?
— Заведохме Тим в градината. Момчето плачеше ужасено. Чудехме се какво да правим. Спряхме се на най-простия план. Видя ни се и най-разумен. Да отидем до Костън, каквито бяха намеренията ни, да напазаруваме и когато се върнем, да се направим, че едва тогава виждаме случилото се. Фактът, че Мей, госпожица Кътл искам да кажа, се е прибрала преди нас, беше чиста случайност, но и много ни разстрои. Учителят заведе Тим в буса и аз трябваше да отида при тях. Стана ми много студено, а и започнах да се съмнявам доколко ще ни повярват, че Джим е паднал неволно. Стори ми се по-правдоподобно да падне, ако преди това е пил. Сред медицинските ни запаси има бутилка алкохол. Опитах се да излея малко в устата на Джим… Наложи се да масажирам гърлото му, та течността да слезе към стомаха. — Арно потрепери. — Беше много страшно. После разместих и издърпах пътеката върху стълбите, за да излезе, че се е спънал и така е паднал. По пътя към вкъщи разказах на Учителя какво съм направил. Той ужасно се ядоса. Непрестанно повтаряше, че не е бивало да го правя. След няколко дни, като видя колко съм разстроен, ми обясни защо. Джим взимал за чревната си инфекция лекарства, напълно несъвместими с алкохола, и ако направят аутопсия…
В този миг Мей подскочи, познала репликата, която не й даваше мира толкова време. Барнаби й направи знак да мълчи.
— … ще разберат, че нещо не е съвсем наред. Но понеже нищо не се случи, изпитах огромно облекчение. Приех го като поличба, че не съм направил голяма беля.
— Наистина, инспекторе — не се сдържа Мей, — намеренията на Арно очевидно са били напълно благородни. Дори да е сбъркал, водили са го единствено благородни подбуди, любов към едно човешко същество.
Тази неочаквана, щедра и напълно незаслужена подкрепа трогна дълбоко Арно. Заля го вълна на благодарност и дъхът му почти спря. Доловила краткото разреждане на напрежението, Хедър стана, за да напълни отново чайника с вода, а Кен намести гипсирания си крак. Вече виждаше в превързания крак на Арно проява на съперничество и нямаше никакво намерение да се дава.
Мей остави настрани кутийката с мехлема и се запита не е ли време да провери как е Фелисити. Беше й дала съвсем слабо приспивателно и очакваше вече да се е събудила; притесняваше се да не се разтревожи от отсъствието на хора наоколо. Суами стана да напълни чашите на желаещите да пийнат още чай. Подавайки чашата на Андрю, го докосна леко по рамото и му се усмихна вяло. Жестът й го изпълни с надежда за евентуално затопляне на отношенията им. Ако случката на покрива доведе до такова нещо, значи си е заслужавало.
Този път Трой прие една чаша, ала Барнаби продължи да упорства.
— Дори смъртта на Джим да е била неволна — обади се Хедър, след като сервираха чая, — то нападението на Крис… извинете, на Андрю, с положителност не е. На Тим, изглежда, е започнало да му харесва подобно решение на проблемите. Не е изключено, нали?