— Доста долна забележка — възрази Суами. — Та той току-що почина, за Бога. Сега за него можем да направим само едно — да не го споменаваме с лошо.
Хедър пламна от този намек за обичая й да мърмори и да се оплаква.
— Не ти подобава да ме критикуваш — изсъска тя. — Защото, ако не беше ти, сега Учителя щеше да е жив.
Суами зяпна от изненада и кръвта се отдръпна напълно от лицето й.
— От самото начало тя остро възразяваше баща й да дойде — намеси се енергично Андрю. — Учителят настояваше.
— Не ви ли стана ясно, че посещението на Гамлин няма нищо общо с убийството на Крейги? — попита Барнаби.
Шест лица се извърнаха изненадано към него. На пет от тях бе изписана някаква степен на стъписване. Единствена Мей бе доволна, защото полицията най-сетне стигна до нейното убеждение за висшата промисъл в отпътуването на Учителя.
— Да не би да твърдите… — запелтечи Суами, — че той не е отговорен за убийството на Учителя?
— Без никакво съмнение, госпожице Гамлин. За съжаление се е озовал в неподходящо време на неподходящо място.
— Пак ли е бил Тим, в пристъп на необясним порив? — не се сдържа Хедър.
— Напълно възможно — обади се Арно. — Беше толкова предан на Учителя. Всички видяхте колко дълбоко скърби.
— Понякога чувствата на такива хора най-неочаквано се променят — допълни Кен. — Дори към тези, които обичат. Също като кучетата.
— Той не беше куче! — провикна се Мей.
— Дали не е била Трикси? — попита Андрю. — Защо иначе ще избяга?
— И какъв е мотивът на Трикси? — контрира Кен и погледна Барнаби. — Трябваше да ми кажете, че имате съмнения относно Гамлин. Щях да се свържа с Хиларион и да ви направя тази услуга.
— Значи, инспекторе, попечителският ми фонд не е лежал в основата на всичко това? — попита Суами.
— Или е било нещастен случай?
— О, не госпожо Бийвърс. Убийството на Артър Крейги е съвсем целенасочено, но е имало и елемент на случайно съвпадение. В смисъл — било е замисляно, но се е чакал подходящ момент.
Той се изправи с надеждата да остави впечатление, че иска да се разтъпче, но всъщност се отправи в определена посока. Единствено Трой го наблюдаваше напрегнато. Шефът му стъпваше по много тънък лед. Само той знаеше, че Том Барнаби не разполага с нищо повече от предположения, догадки и твърде оскъдна предварителна информация. Няма никакви доказателства. Разчиташе групата да се разприказва.
— Много важен елемент на повечето убийства, като изключим тези по невнимание, е личността на жертвата — подхвана инспекторът. — Какъв човек е бил убитият. В редица случаи това се установява чрез разпит на неговите познати. Обикновено те споделят какви са били мотивите му на действие. В нашия случай всички са единодушни. Само Гай Гамлин изрази съмнение относно светостта на този човек и безрезервната му загриженост за доброто на околните. Той призна обаче колко дълбоко впечатление му е направил Крейг по време на единствения им разговор. Излиза, че всички са обичали Учителя. Опитах се да проверя с какво се е занимавал по-рано, но не открих почти нищо. Сякаш беше изникнал от нищото. Което само по себе си поражда съмнения. При нашата повсеместна компютризация е почти невъзможно да не си регистриран някъде, все едно защо. Щом платиш застраховка или данък, щом притежаваш кола, къща или банкова сметка, все някъде те има записан. Не такъв беше случаят с Артър Крейги.
— Той имаше банкова сметка в Костън — обади се Кен, за да защити почитаемия Учител.
— Ложата на Златния ветрогон има сметка, господин Бийвърс. Не е същото. За да прикриеш така старателно следите си — продължи Барнаби, — положително има някаква причина. Нещо повече — много сериозна причина, а и значителни познания в тази област.
— Не ми харесва в каква посока тръгнахте, инспекторе.
— Да хвърлиш кал върху името на човек, който не може да се защити, е доста подло — отбеляза Хедър и за своя изненада видя, че Суами се смее.
— Една от причините толкова трудно да намерим информация за него е, че Артър Крейги не е истинското му име. То е едно от няколкото, които е приел, след като е бил освободен от затвора, където е излежал пет от седемгодишната присъда за измама и фалшификации. С други думи, баща ви, госпожице Гамлин, не беше никак далеч от истината, че си имате работа с мошеник.
— Направо отвратително! — скочи Мей от стола. Никой не я беше виждал така вбесена. Арно трепереше почти колкото нея, но от възхищение пред справедливия й гняв. — Астралното му тяло сияеше. Беше наситено в синьо. Такова нещо не може да се подправи.