Адвокатът на защитата, блестящият Джералд Малой-Малой, обстойно изложи в заключителната си пледоария безконечна поредица от мошеничества и лъжи, замислени и осъществени от обвиняемия. Никой повече не се съмняваше кой е убиецът на Крейги, но всички неволно се питаха как така досега не са усетили лъжеца.
Отпадна обвинението за предумишлено убийство на Тимъти Джъстин Райли. До голяма степен това се дължеше и на дългите години лечение, на което е била подложена главната свидетелка Фелисити Гамлин преди събитията. Като се прибави и взетото приспивателно няколко часа преди да види Картър пред стаята на Райли, тя се оказа ненадеждна свидетелка. Без никакви затруднения адвокатът я разплака само за няколко минути. Размазаните отпечатъци по железния лост доказаха единствено, че и двамата — и жертвата, и евентуалният убиец — са го държали в ръце. Адвокатът успя да докаже още, че жертвата неколкократно е имала агресивно поведение. Райли бе станал причина за смъртта на чичото на обвиняемия и се бе опитал да нападне и самия обвиняем (в този момент железният лост бе изваден и показан).
Никой, с изключение на Андрю Картър не знаеше защо Тим е трябвало да умре. Най-вероятната причина бе, че бързайки с останалите към гърчещата се на пода Мей, младежът се е отделил от любимия си Учител, но насред пътя е усетил какво всъщност става; тогава се извръща, за да се върне при Крейги, и погледът му попада на Андрю в момента, в който той замахва с ножа. Което не е останало скрито и за Андрю.
Осъдиха Картър на осем години затвор, от които той излежа шест и половина. Оставил известна сума от продажбата на часовника в ръцете на сръчен инвестиционен анализатор, при излизането си от затвора той разполагаше с доста пари. Няколко седмици по-късно, прибрал авоарите си на сигурно място в специален колан под дрехите, той напусна страната.
Известно време обикаля Европа и си поживя на воля, но в Марсилия се забърка в някакви неприятности и бе принуден да се изнесе по най-бързия възможен начин оттам. Отскочи до Америка и избра да кацне в Сан Диего, привлечен от прозвището на щата — слънчевия щат. Нае кола и пое нагоре по крайбрежието. Откриха колата му в предградията на Сосолито. Вътре намериха пребития до смърт Андрю — бяха му задигнали и всичките пари. Следствието стигна до двама мафиоти, предрешавали се като шамани на Новата ера.
Епилог
Силви Гамлин напусна Господарската къща няколко дни след разрешаването на случая, отказвайки на майка си да вземе ключовете от къщата им в Лондон, и се нанесе да живее в малък хотел във Виктория. Там прекара повече от месец — излизаше само за да хапне нещо.
Разкритията за Артър Крейги, както продължаваше да го нарича в мислите си, я потресоха. Вече не можеше да гледа на наученото от него по онзи безкритичен начин, затова изпитваше двойно по-голяма загуба. С течение на времето нещата започнаха да се наместват в съзнанието й и тя прозря простата истина, че невинаги личността на проповедника е свързана с идеите, които проповядва. Стигна до заключението, че Учителя бе прав в едно: за нея е добре да потърси изява в някоя духовна дисциплина.
Тъкмо тогава получи писмо от Уилоуби Грийторекс — молеше я да го посети, за да поговорят. Откликна с известна неохота, защото никак не й се слушаше лекция на тема как най-разумно да оползотвори парите от попечителския си фонд. Оказа се, че я викат, за да й прочетат завещанието на баща й. Както беше повтарял многократно, Гай бе оставил всичко на дъщеря си. Неизвестно защо, тя се изненада, но много по-голям сюрприз за нея представляваше пликът, връчен й от адвокат, преди да напусне кабинета му. Баща й бе поръчал да й го предадат само ако нещо се случи с него.
Разгледа съдържанието му едва когато се прибра в хотела си. Изумиха я снимките и билетите от посещения на различни представления с нея, една къдрица от времето, когато косата й стигаше до кръста, нейни рисунки. Не беше допускала, че този груб и нетърпим човек, какъвто беше нейният баща, е имал сетива за такива малки сантиментални спомени. В големия кафяв плик намери и друг — малък запечатан плик с нейното име. Съдържаше писмо, с което той й искаше прошка. Не само това, беше си дал ясна сметка, че когато го няма на този свят, тя ще погледне по-спокойно на неговите несръчни опити да се доближи до нея и ще му прости, задето я е дразнел толкова много. Защото, както сам признаваше, го водело единствено желанието да е щастлива. Тя била едничката му, макар и незаслужена радост в живота му, а той ще остане завинаги нейният предан баща.