Силви дълго гледа листа. Как успя да затвори така плътно сърцето си за този човек? Какво толкова по-различно от другите родители бе направил той? И защо така категорично тя бе отхвърлила мисълта, че е нормален човек като всички останали? Собствените й заключения я накараха да се почувства двойно по-нещастна.
Реши да излезе да се разходи по улиците. Спря в обществена градинка и поседя на една пейка, упражнявайки дишането си, както я бяха учили. Този път резултат нямаше.
Отново тръгна по улиците. По едно време си даде сметка, че доста дълго се върти в кръг, и спря, но едва сега се сети да прочете: „Еклестън Скуеър“ 58. На вратата имаше табела „Будистко общество“. След кратко колебание натисна звънеца. От този ден нататък започна да посещава редовно сградата, четеше в библиотеката, но в повечето случаи си почиваше, потънала в мълчание.
Постепенно се включи в часовете по обща медитация, които се провеждаха в събота, после започна да помага като доброволка в работата на една монахиня — сестра Танисара; дори посети с нея будисткия манастир „Амаравати“, недалеч от Грейт Гадестен. След няколко такива посещения си купи малка къща в съседство с манастира. Участваше в дейностите с посетителите, работеше в градината и при всяка възможност разговаряше със сестра Танисара. Не след дълго започна да усеща как се освобождава от чувството си на вина. На мястото на раната, в която се бе превърнал мозъкът й, постепенно се появиха спокойствие и бистрота. Дори й хрумна мисълта да посети майка си. Почти не се сещаше за Андрю Картър.
След една безсънна нощ, прекарана в дълги разговори и обсъждания, Хедър и Кен се появиха на закуска в Господарската къща и заявиха, че напускат. Съмишлениците им ги изпратиха: странната двойка — Кедър и куцукащият с гипсирания си крак Кей — се изгуби надолу по пътя.
Още на следващата седмица двамата дадоха ексклузивно интервю за неделния брой на „Дейли Питч“ относно драматичните събития, на които бяха станали непосредствени свидетели. Не само не пропуснаха нищо, но добавиха и доста от себе си. Значително място бе отделено и на посещението на Хедър до Венера, за всекидневната помощ, която тя получавала от елохимите и останалите представители на космическите светове.
Две седмици по-късно ги поканиха да участват в известно телевизионно предаване с очевидното намерение да ги направят за смях. Идеята се провали, защото изпадналият в транс Кен влезе в бърз контакт с Хиларион и получи отговор от починалия архиепископ на Кентърбъри, който поиска да се извини за изготвения от него доклад, заклеймяващ спиритуализма и контактьорството. Телефоните на студиото прегряха от обажданията на слушатели, желаещи да се срещнат час по-скоро с двойката.
От този момент нататък всичко беше само въпрос на време. Семейство Бийвър получи телевизионно време за собствено шоу. Двамата развиха активна дейност и извън студиото, включително и лечителски сеанси, провеждани от Хедър. Много скоро се замогнаха достатъчно — купиха си четиристаен апартамент в доста добър квартал, секретарка и икономка движеха делата им, а Хедър и Кей отдаваха цялото си свободно време на връзка с Космоса и космическия разум.
Човек трудно би отминал четириетажната сграда на „Боклерк Гардънс“ 76, чиито балкони с красиви перила от ковано желязо досущ приличаха на онези, които ще срещнете, ако се разходите по улиците на Ню Орлийнс. Сградата е боядисана в тъмносиньо, а под самия покрив яркожълто слънце се усмихва на минувачите. Това е собственост на Ложата на Златния ветрогон, организация, посветила се на медитация и лечителска дейност. Селцето Комптън Дандо въздъхна с искрено облекчение, когато се разчу, че комуната ще се изнесе оттам.
Новата къща бе разделена на четири части. На приземния етаж отделиха две големи стаи за срещи, консултации и групови занимания. На партера разположиха още приемна, щанд за продажба на книги и библиотека; на първия етаж се намираха помещенията за най-общо лечение; най-горният етаж бе оставен за жилище на обитателката: просторна и удобна дневна, скромна по размери спалня с малка баня и кухня.
Джанет живееше безплатно в специално преустроения за нея апартамент, с условието да осигурява двайсет и пет часа на седмица административно обслужване на дейностите на Ложата. В интерес на истината тя правеше далеч повече от това. Откри в себе си талант за ръководене на канцелария. Седеше в удобната приемна зад тежко бюро с компютър и три телефона. Навсякъде се виждаха цвета. По стените висяха плакати и обяви за предстоящи лекции и семинари, организирани от Ложата. Джанет остана силно изненадана от собствената си способност да посреща хора, да им дава информация, да предлага различни варианти на лечение. Играеше като на сцена. Истинската Джанет стоеше отстрани и наблюдаваше, изпълнена със скептицизъм. Гледаше с насмешка дори новия начин на обличане на своето второ аз. Фелисити й намекна, че увисналите кадифени панталони и дългата права коса, често пъти не твърде прилежно вчесана, едва ли са подходяща гледка за една приемна. Ето защо сега тя носеше права тясна пола и елегантни блузи, а що се отнася до подстригването…