След вечеря тя свири на чело. Омагьосан от бързата игра на лъка и от чувствените звуци, Арно разбра не само, че я обиква, но че и винаги е обичал тази жена. Понеже тя се беше включила в групата за цветотерапия, и той се записа там и при всяка възможност се потапяше в емоционалността и щедростта на богатата й натура. Благодарение на нейното присъствие много скоро и напълно неусетно настъпи ред в аурата му, в гардероба, в навиците му за сън и хранене, в отношението му към Космоса. Арно посети още три такива двудневни сбирки, после продаде къщата си и се засели завинаги в Господарската къща.
Всичко това се случи преди осемнайсет месеца, а щастието, което изпита в началото на живота си тук, ставаше все по-голямо и всепоглъщащо. Постепенно се отърси от самотата, сякаш е стара кожа.
От членовете на комуната, които завари в къщата, останаха само Мей и Учителя. Другите, както често се случва на такива места, се присъединиха към други общности или се върнаха в света на обикновените хора. Междувременно пристигаха нови попълнения и можеше да се каже, че в момента комуната е в разцвет. Добрият им финансов баланс позволи да изпратят малко пари в Еритрея или където имаше нужда от тях.
Усетил се, че пак се е отклонил от плевенето, Арно се ощипа по ръката. За кой ли път си зададе въпроса дали не сбърка, като избра курса по дзен-философия. Стисна зъби и решително се зае да изпълни препоръките на Учителя — да си повтаря гласно позитивно окуражаване.
— Колко чудесно е наистина. Истинска магия — провикна се той и заби мотиката в корените на поредния плевел. — Почиствам репичките, а след малко ще продължа и към зеления фасул. Какво удоволствие!
Никакъв резултат. Само след няколко минути си представяше Мей и го обзе копнеж да е край нея. Да й служи, да я обожава. Да обръща страниците на партитурите й например, да й приготви лимонов чай на малкия спиртник в стаята й. Или само да седи и да се къпе в очарованието, което излъчват греещите й грижовни очи.
Всеки ден към десет сутринта Кен в ролята си на Задкиел — планетарният служител на светлината — слизаше, за да се заеме със сериозно настройване на подходящи вълни. Сядаше в поза „Лотос“ с притворени в покорство очи, а ноздрите му потрепваха от вълнение. Ведно със свръхсъзнанието си той правеше опит да проникне отвъд външните предели на живота и същевременно да се потопи във Вътрешната матрица на реалността. За изпълнение на тези задачи щеше да му помага ядреният му прихващач — малък медальон със златно покритие, обсипан с дребни пирамиди, които улавяха токсичните енергии (от микровълни, киселинни дъждове, канцерогенна радиация, негативното отношение на Джанет и т.н.), след това обработваха вибрациите на ДНК, докато токсичността се разсее и състоянието се хармонизира.
Хедър (или Тетис, както бе астрално известна) се настани до съпруга си. Тя дишаше шумно през носа, изключила се за малко от своята космическа задача — като се започне от енергийно презареждане, мине се през среща с великите богове на кристалната решетка и се стигне до пътешествие до Венера за освежаване на приятелските връзки с духовете на прародители, които също като нея са избегнали потъването на континента Атлантида.
Имаше случаи, когато Хиларион, партньорът на Кен от другата страна, се появяваше при първото най-просто повикване, но често се налагаше да го зове продължително и да го моли да се появи. Днес партньорът заяви присъствието си още преди Кен да е отворил уста, за да поеме първата глътка от атмосферата на Висшите селения.
— Тук съм, землянино. Приемаш ли Наситения пламък на Присъствието на свещения огън?
— Приветствам те, уважаеми Хиларион. Приемам Властта на огъня и обещавам да работя за усъвършенстването, за запазването и разгласяването на Космическата идея и единствено да се посветя да се установи духът на любовта сред човечеството.
— Добре тогава. Знай, че обитателите на Висшите селения имат желание да окажат помощ за разпространяването на Божието съвършенство в света на формата и нека бъдат благословени усилията ти.
— Моля те, предай сърдечната ми благодарност на всемогъщите висши създания, велики Хиларион.
Двамата продължиха така още известно време. При подобни сеанси се случваше старият дух да им съобщи някое пророчество, което даваше на Задкиел и Тетис нови доказателства за величието на Космическия пулс. Миналата седмица например ги удостои с информацията, че ако поискат и са в подходящо състояние на духа, проследят ли всяка изоставена железопътна линия в Англия до първоначалния й изходен пункт, ще получат доказателство, че Иисус — Космическият Христос — е посещавал държавата им през последната половина на XX век.