— Никога, никога повече не бива да плачеш така.
Втора глава
Гай и Фелисити Гамлин стояха на входа на своя дом, недалеч от Итън Скуеър, често сниман и показван във всевъзможни издания. По краищата на предната площадка, покрита с бели и черни теракотени плочки, имаше кашпи с красиви цветя.
Фелисити изпращаше Гай на работа. С две думи казано, тя стоеше пред огледалото от мексиканско стъкло, мърморейки си нещо, а Гай без никакво притеснение ругаеше шумно и грубо своя шофьор Фурно, който се бе обадил, че е заклещен в улично задръстване съвсем наблизо до дома им. Никой от двамата не обръщаше внимание на другия. Всичко важно вече беше казано — изкрещяно, извикано. Бяха стигнали до етап в отношенията си, когато Фелисити внимаваше, а Гай просто не я забелязваше. Не разбираше защо тя продължава да го изпраща всяка сутрин. От години не му беше вече нито приятел, нито враг.
Останала сама, Фелисити се понесе към дневната. През първите минути, след като мъжът й излезете, тя предвкусваше началото на освобождението. Възникна обаче затруднение. Какво да прави през останалата част от деня. Когато я изписаха от клиниката, изрично подчертаха необходимостта да запълва деня си възможно повече: „Защото не желаете да се връщате повече тук, нали?“ Фразата звучеше почти като заплаха. Премълча естествено факта, че редките моменти на спокойствие и душевен мир от живота си на възрастна е изпитала тъкмо там.
В началото я натъпкаха с лекарства, но дозите постепенно намаляха, пристигаха кошници с цветя и деликатеси. Усмихнати хора я къпеха, вчесваха косите й с бавни, внимателни движения. Лекарите изслушваха търпеливо тревогите й, все едно какво мислеха за тях. Жестокостта на външния свят се разбиваше в стените на клиниката. Беше се чувствала като принцеса, затворена във вълшебна висока кула. Астрономическата цена ни най-малко не се отрази на богатството й.
Бяха нарекли състоянието й „нервен срив“ — с него обясняваха редица нейни асоциални постъпки: от безпричинната истерия в „Хародс“ до издраното до кръв лице на нейна позната в пристъп на самоотвращение. Преди да постъпи в клиниката, тънеше в изумително по мащабите си усещане за изоставеност и отчаяние. Всичко това обаче бе вече далеч в миналото.
Тръгна към кухнята, откъдето се носеше божествен аромат на сладкиш с шоколадов крем. На закуска Гай изяде четири парчета. Теглото се отразява добре на мъжете. Когато се запозна с него, той приличаше на изгладняло улично псе. Движеше се плавно и леко, а стомахът му бе залепен за гърба.
Тя грабна няколко парчета сладкиш и ги натъпка в устата си, с наслада изсмука масления сок, а другото изплю в умивалника. Ако искаше да остане в сегашната си форма и размери, не биваше да гълта.
Едва след това запали цигара и се загледа навън през бронираните прозорци. Някакъв минувач надникна и тя побърза да се изнесе към спалнята на третия етаж. Бързо заключи вратата и се просна върху леглото на Гай. Той държеше да спят в една стая. От чиста злоба, според нея. Беше неудобно и за двамата. Гай спеше неспокойно, бълнуваше, мяташе се, смееше се. Беше убедена, че се смее на нея. Върху нощната му масичка в седефена рамка бе поставена снимката на дъщеря им. Фелисити никога не гледаше към нея. Знаеше я отлично. Или поне щеше да я знае, ако имаше сили за това. Сълзи на самосъжаление опариха очите й.
Спомни си първите несръчни стъпки на малкото момиченце в школата по балет; тъгата на детето, когато разбра, че ще трябва да ходи на училище; колко много плака, когато любимото й пони умря. Захлупи със замах снимката и стъклото се счупи. Потънала в самосъжаление, жената реши, че има нужда от питие.
Питие и няколко хапчета за ободряване. Все още вършеха работа. В клиниката я предупредиха, че може да посяга към тях само в краен случай. А нима това не е краен случай — в ясен слънчев ден в сърцето на Белгревия да си самотен и ужасно нещастен в девет часа сутринта. Една вана също щеше да свърши работа. Пусна елегантните кранове, сипа ароматни соли и отиде за нова цигара. Когато се върна, погледът й попадна на огледалото: мършаво лице с вече ясно очертани бръчици около очите. Напразно беше отишъл животът на десетки неродени агнета, от чиито ембриони бе приготвен специалният козметичен препарат против бръчки. Тя ядосано заби нокти в тънката кожа и остави дълбоки следи в нея.
Излизайки от банята, шум от компресор я накара да изтръпне. Работници ремонтираха настилката на улицата, но й се струваше, че машините са едва ли не в нейния череп.