Най-неочаквано спряха и до нея стигна глас от площадката пред входа:
— Госпожо Гамлии?
Фелисити надникна навън. Непознат младеж оглеждаше със страхопочитание внушителната сграда. Изтича надолу по стълбите и отвори. Очевидно не беше очаквал някой да му отвори, защото отскочи сепнато назад. На платното пред дома им бе спряла камионетка с реклама на фирма за химическо чистене и дребни шивашки поправки.
Младежът й подаде една бележка и лаконично съобщи:
— От офиса на господин Гамлин, госпожо.
Тя едва не се изсмя на неговото надуто държане. Все пак прочете бележката — съдържаше списък на костюмите и саката, които да предаде на момчето от химическото чистене. Отдолу седеше подписът на Джина Ломбарди.
— Почакай — нареди Фелисити. Остави го на площадката, но знаеше, че след минута той ще е вътре.
Извади от дрешника описаните дрехи и на един от реверите забеляза следа от червило. Очевидно това бе и целта на поръчката. Излезе на стълбищната площадка и извика към момчето в преддверието:
— Дръж. — Хвърли саката и панталоните и с поглед проследи как се издуват и кацат бавно на най-различни места.
Младежът се изчерви и започна да ги събира, Фелисити се засрами от своята, грубост. Бяха я учили, че човек винаги трябва да се държи възпитано с обслужващия персонал.
Младежът започна да проверява един по един джобовете: изваждаше хастара и пак го пъхаше в процепа. Държането й явно не го смути. Знаеше, че богатите могат да си позволят всичко. Тъкмо щеше да има какво да разказва на Хейзъл тази вечер. В един от джобовете напипа плик. Извади го и надлежно го постави върху масичката до външната врата. Необяснимо защо се почувства задължен да обясни какво прави:
— Трябва да проверяваме всички джобове, госпожо.
— Ясно, още дълго ли ще трае? — попита Фелисити. Наведена над перилата, търпеливо го чакаше да свърши.
Младежът излезе, затръшвайки вратата след себе си, и тя бързо изтича долу, за да види какво беше сложил на масата. Обикновено Гай не оставяше улики в джобовете си. В офиса си разполагаше с машинка за унищожаване на хартия. В последно време се държеше разсеяно, но това не беше обяснение.
С разтреперани пръсти Фелисити отвори плика, адресиран до двамата. Вбеси се, че не й го е показал. Извади писмото и го прочете. След това го зачете отново. Най-сетне асимилира информацията. Приседна и дълго остана така. Когато се съвзе, отиде в дневната. Вдигна слушалката на телефона и набра един номер.
— Дантон? Искам да дойдеш. Веднага! Не… Сега, веднага. Случи се нещо невероятно.
Най-силният звук по луксозния булевард, по който пътуваше Гай, бе звукът на собственото му сърце. Неговият лекар от Харли Стрийт се опитваше да го научи на техниката за регулиране на пулса: дълбоко дишане и отпускане на мускулите. Опита и двете, не защото даваха резултат, а защото не понасяше да плаща за съвет и да не го спазва. Попила с ръка вътрешния джоб на сакото си, за да се увери, че кафявото шишенце с хапчетата, без което му бяха казали да не отива дори от спалнята до тоалетната, е там. Наля си щедра чаша коктейл „Том Колинс“ и постави една таблетка под езика. Направи опит да се отпусне — усилие, почти винаги обречено на неуспех. Никога не се отпускаше. Вечно беше опънат като струна.
Гай не можеше да търпи загуби. Винаги трябваше да е пръв. Неговият кон трябва да е пръв на финала, яхтата му да е най-красива. И макар да купуваше и продаваше хората като фъстъци, да умееше да подчинява стотици жени и цели компании, в една област не успя — не си позволяваше да използва думата „провал“. Това бе любовта и най-вече отношенията му с дъщеря им Силви.
Когато Фелисити забременя, той, естествено, не се съмняваше, че ще роди момче. Изпита огромно разочарование, защото го възприе като удар по мъжествеността. Бурната му реакция изплаши не на шега съпругата му, родителите й, персонала в болницата и дори току-що роденото бебе.
Незабавно нае специалист да проучи всички техники, които щяха да осигурят при следващо раждане да се появи момче. Консултира се със световни светила, вложи страшно много пари, но се оказа, че Фелисити никога повече няма да зачене.
Родителите й прозряха истинската му същност от самото начало. Проучиха семейството му и останаха направо потресени. Около дъщеря им, току-що завършила скъпото училище в Женева, се тълпяха цяла гвардия млади и не толкова млади мъже. На техния фон той изпъкваше ярко и ти взимаше дъха. От друга страна, — имаше твърде ниско социално положение и всички вярваха, че много лесно ще бъде опитомен. Фелисити сгреши в тази си преценка и той я унищожи.