— Че ще дойде време, когато това ще ти омръзне, предполагам.
— Кое по-точно?
— Спокойствието и изолираният живот.
— Не, няма.
— Много си млада, Силви.
— По-възрастна съм, отколкото изглеждам.
В думите й прозираше горчивина. Погледна я и между двамата веднага се възцари добре познатото напрежение. Проявяха ли откровеност, неизменно стигаха дотам. Той усети пропуснатата възможност — толкова неща останаха недоизказани. Пристъпи напред, но тя отскочи като опарена.
— Извинявай, Силви. Моля те… Повярвай ми… Много съжалявам.
— Защо изобщо дойде? — Спокойствието й се бе изпарило. Очите й се напълниха със сълзи.
— Получих писмо…
— Защо дойде точно сега? Защо не се появи в седем и половина, както те бяха помолили?
— Казах ти, че исках да…
— Ти искаше… Само ти искаш. Не може ли поне веднъж в живота си да направиш това, което иска някой друг? Толкова ли е трудно? — Обърна се и зарови лице в дланите си.
Настъпи продължителна тишина. Гай искрено се разстрои от тази рязка проява на враждебност и наведе глава. Даде си сметка, че е сбъркал. Какво значение имаше, че чужди хора му дадоха възможност да се види с дъщеря си? Единствено това имаше значение. Беше се наежил само защото обстановката му бе непозната и се страхуваше да не му измъкнат контрола. Провалих всичко, помисли си той, но бързо отхвърли идеята за подобно нещо. Една грешна стъпка не означава провал.
Погледна гърба на дъщеря си. Дебелата плитка с вплетените ситни цветя бе паднала отпред и сега ясно се виждаше трапчинката в основата на тила й. Стори му се нежна и крехка, както когато беше съвсем малка. Мястото на палача, бе чул да го наричат някога. Почувствал се самият той като палач, изтръпна и заеквайки, се опита да наруши мълчанието.
— Боя се, че отново сбърках, но това е само защото толкова много исках да те видя. И ето, за пореден път се оказвам неспособен да… — гласът му изневери и той млъкна разкаян.
Стегнатият като струна гръб на момичето се отпусна. Суами вече се срамуваше за избухването си. Не това се очакваше от нея в такъв момент. Какъв беше смисълът от дългите часове медитация, от опитите да се движи предимно в светлина и да изпраща лъчи на обич към всички създания, надарени със сетива, ако не е в състояние да се държи прилично с едно от тях. Баща й е достоен за омраза, но тя няма да го мрази. Беше й причинил непоправими злини, но тя няма да търси отмъщение. Учителят я насочи към този начин на мислене и тя го прие. Таиш ли злоба, вредиш на себе си. Баща й беше за съжаление. Имаше ли живо същество, което да го обича? А аз, въздъхна тя, познах любовта. От страна на Учителя, на приятелите тук, на Кристофър. Грижат се за мен, утешават ме. Не е ли редно да отговоря със същото на друг човек, изпаднал в подобно положение?
— Аз също се извинявам. Не бива да си мислиш, че… — Тя се опитваше да намери подходящите думи. — Всички тук са любопитни да те видят.
— И аз очаквам с нетърпение да се запозная със семейство Крейги — побърза да се обади Гай.
— Със семейство…? — За момент Суами придоби объркан вид, но после се разсмя, сякаш той е казал нещо наистина смешно. — Не, не е така. — Тя отметна плитката на гърба си. Едва тогава вдигна таблата. — Трябва да занеса това на Учителя.
— Чаят не изстина ли?
— Не мисля.
Гай си даде сметка, че са стояли задно в кухнята не повече от десет минути. Някакви си десет минути, които бе очаквал дни наред.
Вече на стъпалата, момичето се обърна и посочи с глава към остъклената врата:
— Може да отидеш на терасата. Ако искаш, разгледай градината. Или иди в библиотеката.
— По-добре да отскоча в хотела, за да си оставя багажа и да взема душ. Запазих си стая.
— Хотел ли?
— Реших да поостана. А не исках да ви притеснявам тук.
Известно време Суами го гледа втренчено и се усмихна. Беше приятно изненадана, че нейният баща не желае да създава проблеми. Гай изтълкува усмивката като проява на обич и привързаност. Цялата му самоувереност, разбита до преди малко от обзелия го гняв и тъга, се върна като мощна вълна. Всичко ще се нареди. Само трябва да възприеме нейните правила. Ще се справи. Ще се съгласява с всичко и с всеки. Ще лицемерничи. Докато наблюдаваше как дъщеря му излиза, Гай се почувства наистина горд, сякаш е постигнал нещо действително голямо.