Силви ще се увери, че той е способен да се промени, и вероятно дори ще се съгласи, че той истински я обича. Радостно оживен и изпълнен с надежда, мина край фенера и високите ботуши и излезе на огряната от слънце тераса.
Пета глава
— На терасата има непознат мъж. — Трикси отри буза в стъклото на прозореца и се чу мек скърцащ звук, но мъжът не вдигна глава. — Вероятно е бащата на Суами.
Джанет прекоси стаята и като положи леко ръка върху рамото на Трикси, погледна навън. Трикси се дръпна настрани.
— Прилича на разбойник — додаде тя.
Действително беше така. Набит, като сечен с брадва, Гай беше почти квадратен. Бузите му, лилаво-сиви след бръснене, сега имаха цвят на грозде от парник.
— Доста противен костюм. — Джанет копнееше да се хареса на Трикси. Направи й впечатление, че тъмните къдри покриваха плътно доста едрия череп на непознатия. — Бас държа, че носи тупе.
— Няма такова нещо. — Трикси се стовари в зеленото тапицирано кресло и провеси крака през страничната облегалка. Носеше тънък халат от изкуствена материя и почти нищо под него. — В интерес на истината ми се струва доста мъжествен. Напомня ми на онзи странен мъж в твоята книга — минатора.
— Минотавъра. — Твърде късно. Джанет горчиво съжали, че не спря навреме.
— Трябваше да станеш учителка. — В гласа на Трикси прозвучаха язвителни нотки: неизречен намек за прашни черни дъски, презиращи те или безразлични ученици, самотни нощи, прекарани в преглед на домашни работи. Дълга, неоценена от никого подготовка за следващия ден. Непрестанно поправяш хората.
— Извинявай.
— Какво искаш всъщност?
— Дойдох да взема малко памук.
Джанет наистина обичаше да стои в тази стая, дори когато Трикси не беше вътре. Понякога дори предпочиташе да е така. Тук повече от, където и да било другаде се чувстваше в собствената си кожа. Съумяваше да се отпусне напълно. С цялото си същество поемаше атмосферата — аромат на пудра, парфюм, евтин лак за коса, ваза с рози. Веднъж долови дори и мирис на цигари. Всички тези аромати създаваха атмосфера от преди войната с привкус на упадък. Наличието на рози например противоречеше на правилата на тяхното малко общество. Късаха градинските цветя само при специални случаи, а вазите стояха в общите помещения, та всички да им се наслаждават. Трикси обаче винаги правеше каквото си иска, единствено придържайки се към правилото в комуната да не се критикува.
Джанет отвори едно чекмедже, за да потърси памук, и вдигна няколко парчета деликатно бельо и чорапи. В следващото чекмедже имаше две кутии тампони и няколко сутиена с дантела.
— Там няма да намериш каквото търсиш.
— Така ли, жалко. — Дългото кокалесто лице на Джанет пламна от смущение и тя пусна дантелата, сякаш е жив въглен. — Все забравям да запиша памука в списъка за покупки на Арно.
„Някой ден, когато дойда за анкерпласт или аспирин, тя няма да се сдържи и ще ми каже, че идвам само за да подишам атмосферата на стаята й. Или да докосна предметите, които докосват нейната кожа.“
— Изключено е да забравя тези напращели от мускули рамене. — Искаше ли да е лоша, Трикси неизменно пускаше в гласа си нотка на познавач. Джанет го усети и се стегна. — Любопитна съм да го видя как е в леглото.
„Какво ли очаква да кажа? Какво мога да кажа? Да се изсмея? Или да подхвърля някоя женска забележка от рода на Има само един начин да се провери. Сигурна е, че няма да го направя и тъкмо за това прави подобни забележки.“
— Питам се какво е да се чукаш с милионер. Всички са единодушни, че най-силният афродизиак е властта.
— Кои са тези всички? — Трикси беше като Клеопатра — вечно копае за злато.
— Сигурно е вярно. А този ми изглежда все едно е създаден да върши зло.
Очевидно имаше опит, защото при пристигането си в комуната по нея се виждаха белези от насилие. Ръцете и вратът й бяха здравата наежени, едната й устна бе сцепена, а косата — сплъстена. Всички опити на Хедър тогава се разбиха в мълчанието на Трикси. Дали Джанет ще посмее да зададе подобен въпрос? Защото беше на крачка да го стори.
— Само недей да твърдиш, че обичаш мъжете да те ритат.
Неочаквано Трикси се разсмя, сякаш Джанет казва нещо много забавно. Изпъна напред млечнобелите си крака и се изправи.