— Меден месец, казваш. — Зад думите й прозираше копнеж и младежът се окуражи.
— Не е задължително да живееш в религиозна общност, за да си вярващ. Десетки обикновени хора отделят време за вярата си или за медитация.
Думите му й напомниха за словата на Учителя и тя се усмихна. Той отговори на тази усмивка, зареден с ентусиазма на младостта и обещанието за бъдещето.
Върнаха се в къщата. Завариха цялата група в кухнята — наливаха си от истинското кафе и вдишваха аромата на напитката. Те също си наляха и си разделиха последната бисквита. Разговорът се въртеше около състоянието на Трикси и бе негласно насочен към Джанет, седнала малко по-встрани с нещастна физиономия.
— Тя наистина ли не каза нещо смислено? — питаше я Арно.
— Все нещо трябва да е казала — настояваше Хедър.
— Хората, изпаднали в хистеричен припадък, трудно сглобяват нещо смислено.
Вече близо час обсъждаха случилото се и на Джанет й се повдигаше от тях. Когато Трикси започна да крещи, тя се спусна към нея — първо я умоляваше да спре, после я уверяваше, че всичко ще се оправи. Посегна да я улови за раменете, но момичето се изскубна и мятайки ръце, я перна по врата, като продължи да крещи. Устата й се отваряше и затваряше все едно е риба на сухо, широко отворените очи гледаха втренчено в пространството. Тъкмо тези очи — мислеше си Джанет по-късно — я тласнаха към действие: в тях нямаше и следа от истинската Трикси.
Не възнамеряваше да я удари толкова силно, но от плесницата й Трикси залитна и се блъсна в стената. Все пак резултат имаше: писъкът престана; погледът й отново стана смислен, но на бузата изби голяма червенина. В този момент останалите влетяха в стаята и изтикаха Джанет навън.
Вече в коридора, тя се улови разтреперана за парапета, преживявайки отново случилото се. Само преди минути бе убедена, че постъпва правилно (налагаше се да спре някак тези писъци), но сега в съзнанието й изплуваха и други мотиви. А и бе редно да признае, че дълбоко в сърцето си изпита известно задоволство. Когато всички излязоха от стаята, Джанет почувства настойчивия поглед на Арно. Не знаеше какво друго да каже и му се усмихна.
Той искрено се изненада от бурната реакция на Трикси при вестта за смъртта на Гай. Та тя почти не го познаваше. Думите на Хедър, която говореше в момента, привлякоха вниманието му.
— Ако знаехме какво се е случило между двамата вчера следобед, положително щяхме да сме наясно защо тя реагира така.
— Да знаеш, според Конфуций, означава да знаеш, че знаеш, че не знаеш — намеси се Кен и дръпна с пръсти ъгълчетата на очите си настрани.
— Стана ли вече дванайсет? — попита Мей. — Трябва да приготвя банята за Фелисити. Ще се справиш ли сама с обяда, Джанет?
— Разбира се.
— Не е зле всички да се заемем със задачите си — обърна се Арно към Кен. — Наш ред е, струва ми се, да бъдем в градината, нали?
— Днес краката нещо не ме държат, Арно.
— Плеви тогава.
— От навеждането ме боли гърбът. Освен това очаквам масова инкарнация на божествени създания от Плутон. След това може да подкастря гигантския бонзай.
Десета глава
От „Съдебна медицина“ освободиха вещите на Йън Крейги и Трой отиде да ги вземе. Скоро щяха да получат и доклада на полицаите, пристигнали първи на местопрестъплението. Барнаби силно се надяваше данните от лабораторията по съдебна медицина да подкрепят поне в някаква степен косвените доказателства против Гамлин. В противен случай щеше да се наложи главният инспектор да решава един от най-сложните и интересни случаи от много време насам.
Когато чу за смъртта на своя главен заподозрян, най-напред изпита огромно облекчение. Предишната вечер бе на крачка от решението да го задържи. Всяка смърт на задържан водеше, с право, разбира се, до тежки и подробни разследвания, за да се отхвърли подозрението за „полицейска бруталност“. Като си представи какво количество хора щяха да се изсипят на главата му — елегантни адвокати, всички репортери и фотографи, които се държат на краката си, възможно бе да изпратят и комисия от министерството… Вълна на благодарност заля Барнаби за навременната намеса на Всевишния.
Вратата на кабинета се отвори и Трой се появи с голяма сива пластмасова торба.