— Шефе, нося ви странни доказателства. — В очите му проблясваха хитри пламъчета. С бавни театрални движения той извади сандали, окървавена роба и памучни боксерки. След това спря драматично.
— Ако очакваш барабанен туш, дълго ще чакаш. Хайде, давай.
Трой бръкна в торбата и извади искряща, красива бяла перука. Барнаби посегна и я взе. Беше направена от истинска коса, монтирана върху тънка мрежа.
— Много е хубава. И скъпа, доколкото разбирам.
— Поражда някои мисли, нали?
— Определено.
Пулсът на Барнаби се ускори. За пръв път техният покойник разкри нещо за себе си. Досега информацията бе все от втора ръка — какво помнят, мислят или вярват другите. Едва сега разполагаха с недвусмислено доказателство. И то направо от източника. Барнаби остави настрани тази част от театралната дегизировка на убития.
— Питам се колко души знаят, че е носел перука.
— Никой не е знаел, бас държа — разпали се Трой. — В известен смисъл това подкрепя теорията на Гамлин, че Крейги е мошеник.
„И съвсем не е лишена от основание. Да не говорим колко е изкусителна. Защо един искрен вярващ ще се нуждае от подобни номера“, попита се мислено Барнаби. И в същия миг си спомни какви украшения и одежди носят свещениците от далеч по-ортодоксалните религии. В сравнение с тях една перука изглежда съвсем скромен атрибут.
Явно, Крейги е виждал необходимост да създаде определена представа за себе си, за да е по-убедителен пред своите последователи. Не означава, че не е бил убеден в проповядваното от него учение или е замислял мошеничество. И все пак…
Гамлин изглеждаше толкова сигурен. Дали причината се криеше единствено в попечителския фонд? Или, както Трой предположи, човекът наистина е имал нюх за измамниците?
— Имам нова идея и за ръкавицата, шефе — обади се Трой. — Хрумна ми от една реплика на Мора тази сутрин. — В гласа му се прокрадна известна горчивина, защото си спомни своята закуска. Закуска, която се предполага да засити до обяд човека, който храни семейството. Тази сутрин седна пред овесени ядки и чай, при това не току-що приготвен. Достатъчно бе да се появи едно малко бебе и вече да спрат да му забъркат няколко яйца с бекон и гъби и да пъхнат две-три филийки в тостера. Наложи се да се отбие в кафенето за бургер с чипс. Случваше се за втори път тази седмица, а беше едва четвъртък.
— Проблем ли има, шефе?
— Кажи най-сетне за ръкавицата.
— А, да. Докато миеше, тя не спираше да мърмори колко нетрайни са ръкавиците. Не давах ухо на мърморенето й, но една реплика ме накара да се заслушам. „И винаги лявата се скапва първа.“ Дадох ухо, защото и в нашия случай ръкавицата е лява, нали? „Бях натрупала цяла купчина, докато се сетих, че всяка от тях може да служи и за лява, и за дясна ръка.“ Та си помислих дали и при нас не е така?
— Нищо чудно. Не виждам какво би спряло един левак да използва и ръкавица за дясната ръка. Или обратното.
— Не е много удобно да държиш ножа по този начин.
— Няма да е зле да започне проверка на Крейги. Първо: това ли е истинското му име? Човек обикновено се придържа към първоначалното си име. А и инициалите остават същите.
— На колко години беше? На петдесет и пет? Или шейсет?
— Може би и по-възрастен. Ще отида до лабораторията, за да видя докъде са стигнали. После ще пробваме да поговорим отново с Фелисити Гамлин. Да видим ще изкопчим ли нещо смислено. — На вратата Барнаби се обърна. — Дотогава си подготви аурата. — Трой завъртя показалец около слепоочието си. Барнаби се засмя. Тогава си виж хороскопа. Кой е твоят знак? Кучето Сириус ли?
Арно, чийто постижения в градината този ден бяха повече от скромни, реши да изяде парче плод, за да проясни съзнанието си. И така, в момента бе отдаден на хайку. Мислите му бяха заети с Мей, естествено. И стиховете щяха да са посветени на нея. Смачкани листове след доста неуспешни опити лежаха около стола му в стаята.
Въздъхна тежко. Сърдеше се не само на Талия — музата на поезията, — но и на английския език, тъй неподходящ за такива стихове.
Не можеше да й даде това. Струваше му се незавършено. Освен това не харесваше и думите. Ставаше твърде ясно какви са чувствата му. Сърдито отиде до умивалника да измие изцапаните си с мастило пръсти. Беше си купил пергамент от най-добро качество, мастило от сепия и калиграфска четчица, защото беше убеден, че жената, на която пише, заслужава най-доброто. Като повечето хора използваше предимно химикалка и сега целият се наплеска с мастило.